Реакциите за присъствието на германската посланичка на протест пред Съдебната палата срещу правосъдната система вече затихва. Чуха се разнопосочни мнения за правото й да бъде там или недоумение, че е там. Фокусът бе върху два факта: оценка на действията на г-жа Ирене Мария Планк и реакциите на българското Външно министерство.
В сянка обаче останаха някои от изричащите критики или защитни тези. А това е важно – да четем между редовете и да си припомняме кой кой е.
Което задава въпросът за агентите на влияние, които могат да бъдат работещи както за външни интереси, така и за вътрешни. Самите агенти могат да вършат „работата“ си по професионална и по политическа линия.
Например Даниел Митов, вътрешен министър, рекламирайки шумно мерки на МВР за борба с шофьорите, нарушители на правилата по пътищата, прилича на агент на Съюза на погребалните агенции в България. Защото хвърля всички технически средства, жива сила и ПР в залавянето на грешниците и тяхното жестоко санкциониране, но след като са извършили нарушение. Така отчита супер дейност, хем събира пари за нови БМВ-та и превръща полицейските служители в пълновластни господари на пътищата. Освен това се усвояват едни солидни суми за камери и други технически средства. По света усилията се насочват към превантивната работа – да не се допускат нарушения, а не да бъдат санкционирани и облагани с глоби. Това, че ще бъдат наказани вече извършилите нарушения не намалява риска от катастрофи и нови жертви.
Майсторът на шпионските трилъри Джон льо Каре описва много случаи, в които един агент може да служи на няколко държави, сменяйки съюзи или работейки за различни разузнавателни агенции. Това отразява сложната и морално уязвима природа на шпионина. Класически пример в това отношение е героят на писателя Джордж Смайли, който нерядко е на страната на различни служби. Льо Каре нарича това „навигиране“ и избиране на „взаимоотношения с много въпросителни“. Смайли обаче има защитен аргумент: „В сравнение с политиците, аз съм самодеец в областта на преминаването на граници и избиране на началници“. Шпионската централа в книгите на льо Каре е наречена многозначително „Цирк“.
Споменах министър Митов, който е политик, сменял няколко пъти партийни централи, сменял и министерски постове. Каквото и да прави, каквито и статистики да изстрелва в публичното пространство, прехвалените мерки нямат особено тежест. Нито в професионалните среди, нито в политическите кръгове, да не говорим за шофиращите по пътищата. За да наказваш безмилостно само шофьорите, трябва преди това да си създал нормални магистрали, пътища и улици. А такива са рядкост.
Но да се върнем към темата за германската посланичка, защото случая с нея показа други хора, които се изявяват на попрището за публично влияние.
Остра критика срещу Външно министерство отправи Румяна Бъчварова. Разбира се, всеки има право на мнение. Но в случая има нещо друго. В края на юли 2009 г. Тя е назначена за началник на политическия кабинет на премиера Бойко Борисов в първото правителство на ГЕРБ. Избрана е за народен представител през 2014 г. От листата на ГЕРБ. От 7 ноември 2014 г. е заместник министър-председател на България по коалиционната политика и държавната администрация във второто правителство на Борисов. На 11 март 2015 г. Бъчварова става министър на вътрешните работи – пак от ГЕРБ.
След това отново става началник на политическия кабинет на Борисов в третия му мандат между 2017 и 2019. По-късно е назначена за посланик на България в Израел – отново по предложение на Борисов и ГЕРБ.
Сега атакува остро МВнР, където до неотдавна е била служител. Да не би да е очаквала да бъде външен министър, а нещо да се е объркало? Или пък е станало много явно пристрастието й към някоя политическа централа? Въпросът е логичен, защото Бъчварова очевидно е била част от кадровата банка на Борисов.
Всеки има право на позиция и гледна точка. Бъчварова също. Питаме се само колко тежи подобно поведение.
Качествата и опитът на външния министър Георг Георгиев са под въпрос, поне в професионално отношение. Реакцията му по повод присъствието на германската посланичка на протест пред Съдебната палата може да бъде тълкувана като „глупост“, но от съпартийците му и като „смелост“. Всъщност него го интересува единствено мнението на Борисов.
Георгиев обаче дължи отговор, защо липсват същите реакции и по отношение на политическите изяви на посланичката на Русия у нас Елеонора Митрофанова. Тя често си позволява да дава негативни оценки за официалната българска политика в посока на Европа. Дори обяви, че ако има възможност, би гласувала за лидера на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов. Това се подминава. Както и някои изяви на Светия синод и патриарх Даниил, които отправиха обръщение по повод „блокадата на ивицата Газа“. Не казват нищо обаче за стотиците хиляди жертви на руската агресия в Украйна. Възниква съмнение, дали БПЦ не се използва като проводник на интересите на Русия? Не е тайна, че екзарх Стефан е сътрудничил на няколко чужди разузнавателни служби, между които швейцарските, британските, съветските и дори на сръбските. Патриарх Даниил на кои … симпатизира?
Друг пример. Зам.-председателят на парламента Цончо Ганев от „Възраждане“ преди дни в студиото на Георги Любенов по БНТ заяви, че над 90% от българите били против еврозоната и еврото. Лъжа, защото социологически проучвания показват, че 77% от българите подкрепят членството на страната в Европейския съюз, а 60% са „за“ това България да е в НАТО. 46,5% от гражданите подкрепят влизането на България в Еврозоната, а при бизнеса - 66,3% са "За". Ганев твърди също, че „народът“ живеел в нищета. Има бедни хора, но не това не е целият „народ“. Само че Цончо Ганев се вози в луксозен Мерцедес с шофьор от НСО, получава огромна заплата в сравнение с „народа“, ползва привилегии, има дори банкова сметка в евро, което уж мрази… В такъв случай приказките му срещу ЕС и еврото не са ли от арсенала на агентите на влияние?
В политиката няма морал – това го знае всеки.
Затова зад изявите на публични лица, политици или такива с обществено влияние често прозира нещо друго. За да го прикриеш, се иска талант или поне средна интелигентност. Иначе агентът на влияние се издава лесно, а изразените от него позиции олекват.
Президентът Румен Радев е пример за това.
Трудна класация е тази за „Шпионин на месеца“. Кандидатите трябва да се стараят повече. Иначе стават безполезни и за тяхната централа "Цирка"...
Д-р Димитър Стоев
