Петдесет и три на сто от внасяните и добивани в страната енергийни ресурси не се предоставят директно на крайните енергийни потребители, а се губят при генериране, пренос и дистрибуция на енергия. Това заяви изпълнителният директор на Агенцията за енергийна ефективност Кольо Колев, цитиран от БТА.
По думите на експерта първичната енергийна интензивност в България е с 62 % над средната за Европейския съюз. Така в крайна сметка харчим с 25 % повече енергия за производство на единица вътрешен продукт спрямо средната стойност в Европа. Това е потенциалът, който трябва да усвоим до 2020 г., категоричен е Колев.
Ниската енергийна ефективност у нас се обяснява с дългите години, в които сме ползвали електричество на ниски цени, коментира Димитър Дуков, изпълнителен директор на Фонда за енергийна ефективност. Променените реалности обаче налагат страната ни бързо да се преустрои. Това е и основната задача на приетия през 2008 г. Закон за енергийна ефективност, посочиха специалистите.
Националната индикативна цел предвижда разходът на електроенергия да се намали с 9 процента до 2016 г. и с 20 на сто до 2020 г. Постигнатата икономия на енергия досега е 1329 гигаватчаса годишно, което е 18,4 процента от националната цел, съобщи Колев. По думите му това доказва, че страната ни има възможност да изпълни ангажиментите си.
Най-големият потребител на енергия са сградите. Досега са декларирани 6460 държавни и общински сгради. По данни на АЕЕ санирането им струва 66 лв./кв.м. Панелните жилища пък наброяват 470 000. Общо не са санирани 700 000 жилища в България, твърди Кольо Колев.
Специфичната инвестиция за саниране при тях възлиза на 60 лв./кв.м. Пазарът за саниране на панелни жилища е по-голям от този на обществените сгради и при тях предстои масово изпълнение на мерки по енергийна ефективност.
Съгласно поетите ангажименти на страната ни до 2020 г. всички нови сгради трябва така да бъдат построени, че да има почти нулево енергийно потребление в тях. Очаква се и броят на задължените лица по Закона за енергийната ефективност скокообразно да бъде повишен. В момента задължения имат лицата, които са собственици на сгради с РЗП над 1000 кв. м и индустриални системи с годишно енергийно потребление над 3000 мгвтч. Нова европейска директива предвижда прагът за сградите да падне на 500 кв. м. Оттам вероятно десетки хиляди постройки ще попаднат в задължението да изпълняват мерки за енергийна ефективност.
Досега са обследвани 132 предприятия в България. Специфичната инвестиция за спестен киловатчас при тях е два пъти по-малка. Инвестициите при тях са много по-ефективни, отколкото в сградния фонд, заяви Колев.
Обследвани са 2179 отоплителни котела у нас. Само от оптимизиране на режимите им е постижим ефект в размер на 7 348 000 лв. годишно. По данни на АЕЕ котлите в страната са между 8000 – 10 000.
Фондът за енергийната ефективност се ползва със стабилна правна рамка и той оперира у нас повече от шест години, коментира неговият директор Димитър Дуков. По думите му освен традиционните контрагенти, институцията е финансирала шест болници и седем университета. Чувствителен е и приносът й за развитие на ЕСКО пазара у нас. Портфейлът на фонда е доста стабилен. В момента имаме само един проект, който е в несъстоятелност, уточни Дуков.
Реализирането на потенциала ще доведе през 2020 г. до намаляване с 11 процента на крайното енергопотребление в Европейския съюз. Очакваният резултат от предприетите мерки е намаляване на енергийните потребности в общността. В момента върви приемането на нов закон за възобновяемите енергийни източници, с който ще се дефинират новите условия на пазара в България, посочи изпълнителният директор на Агенцията за енергийна ефективност Кольо Колев.
