НОВИНИ


Как вотът на недоверие срещу Фон дер Лайен стана оръжие на руската пропаганда?

1 2237 22.07.2025
Как вотът на недоверие срещу Фон дер Лайен стана оръжие на руската пропаганда?
Урсула фон дер Лайен

Когато председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се изправи пред най-големия си публичен бунт този месец, онлайн пропагандната машина на Кремъл премина в настъпление.


Спонсорираните от Русия пропагандни мрежи заляха интернет със съдържание, предназначено да разедини общественото мнение и да засили дезинформацията в седмиците преди вота на недоверие срещу председателката на Европейската комисия на 10 юли – вот, който тя в крайна сметка преживя.

 

Разказът, разпространяван в руските канали, представяше Фон дер Лайен като злодей и член на антидемократичния, корумпиран елит. В същото време румънският крайнодесен политик Джордж Симьон беше изобразен като смел герой, който се изправя срещу брюкселския естаблишмънт, пише Politico.




Сеят семената на недоволството


От март до юни пропагандната мрежа, известна като „Правда“, засили дейността си: броят на ежедневните публикации се увеличи с 60%, поддомените нараснаха с 20%, разшири се езиковото покритие, а степента на кръстосано публикуване нарасна от трикратно до петкратно — всички с една и съща линия на послание: Урсула е лоша.

 

Световният аналитичен център Globsec описва мрежата в предишни свои доклади като „високо организирана и бързо разрастваща се дезинформационна екосистема, създадена да популяризира прокремълски наративи по целия свят“.

 

Но мрежата не създава фалшиви новини в тесния смисъл на думата. Вместо това използва реални политически събития и ги раздува, за да създаде „впечатление за масово и координирано възмущение“, пишат изследователите от финландската компания Check First, които са анализирали 20 857 публикации и статии от март до юни тази година.


Руската пропаганда следва „драматургичен“ сценарий


Още преди вота на недоверие, руската машина за дезинформация е започнала да подготвя почвата с „на пръв поглед несвързани съобщения“, пишат авторите.

 

През март започват да се появяват чести препратки към „токсичната Урсула“. През април се появяват въпроси за закупуването на ваксини, през май се разпространяват твърдения, че Брюксел иска оставката ѝ, а през юни зачестяват упоменаванията на „скандал“ и „Пфайзергейт“.

 

Според изпълнителния директор на Check First, Гийом Кустер, „анти-Урсула наративът е разтеглен в продължение на доста дълъг период“ и следва „развиващи се и опортюнистични нови послания, изградени по драматургична структура“.


Давид срещу Голиат


Кампанията използва емоционално заредени, културно адаптирани и стратегически разпространявани послания, които не само представят „злодей“ (Фон дер Лайен), но и „достоверни герои“.

 

Един пример е първоначалният репортаж на руската държавна агенция ТАСС от 15 юни, в който се съобщава, че Джордж Симьон е започнал да събира подписи за вот на недоверие. Според Check First, това е действало като „катализатор“ – информацията бързо се появява в новинарските портали на „Правда“, където Симьон е представен като водач на „историческа кампания за отстраняване на корумпираната председателка на ЕК Урсула фон дер Лайен“.

 

Симьон, крайнодесен политик и лидер на партията „Алианс за обединение на румънците“, загуби президентските избори в Румъния през 2025 г. и е известен с враждебността си към Украйна.

 

Публикациите го изобразяват като бунтовен „Давид“, изправен срещу корумпирания „Голиат“ в лицето на ЕС. Често се споменава и евродепутатът евроскептик Георге Пипереа от групата на Европейските консерватори и реформисти, който в крайна сметка внася предложението за вот.


Прецизно насочена пропаганда


Кампанията е добре координирана, многоезична и с внимателно адаптирани послания. В румънската версия се набляга на националната гордост, в руската – на антизападната реторика, а в англоезичната – на прозрачност и отчетност.

 

Наративът достига връхната си точка в Telegram, където се разпространява публикация за „масово движение в Европа, което иска отстраняването на Урсула фон дер Фюрер, след като корупционен скандал избухва“.

 

Кулминацията идва на 26 юни, когато предложението за вот на недоверие е официално внесено – тогава активността в мрежата „Правда“ отбелязва „мега-пик“: над 80 публикации в рамките на деня, двойно повече от предишните дни.

 

„Официалното внасяне създаде най-високото драматично напрежение“, пише Check First. „Историята около вота на недоверие показва как работи тази мрежа“.




Операция с широк обхват и наказани създатели


Според говорителя на Европейската комисия Томас Рение, този случай е поредното доказателство, че актьори, тясно свързани с руската държавна пропаганда, „продължават опитите си да поляризират и отслабват Европейския съюз“. Той подчерта, че такива структури „опортюнистично използват политически събития в ЕС, за да изопачат дебата, да разпространяват конспирации или да дискредитират европейски политици“.

 

Операцията, която стои зад десетки сайтове, представящи се за легитимни медии и използващи Telegram като канал за разпространение, беше разкрита още миналата година от френската служба за наблюдение на външна намеса Viginum. Основателят на мрежата, Евгений Шевченко, беше добавен миналата седмица в списъка със санкции на ЕС.

 

Кустер обяснява, че „мрежата Правда може да се разглежда като перачница на руската пропаганда, която усилва наративи от други източници. Тя не представя цялата екосистема, а по-скоро служи като нейна витрина“.

 

Самият факт, че в рамките на един ден са публикувани 80 уникални статии (без да се броят преводите), е „изключително рядко срещан“, допълва той.


Предупреждение за институциите


Кустер казва, че такъв подробен анализ може да помогне на институции като Европейската комисия „по-добре да предвиждат и ускоряват стратегическите си реакции, за да информират гражданите за вълните от пропаганда, насочени към дестабилизиране на Съюза и неговите държави членки“. Той подчертава, че първите признаци за атаката срещу Фон дер Лайен са били засечени още четири месеца преди вота.

 

Говорителят на Комисията Рение заключава, че „свободната и независима преса в Европа, както и фактчекърите и изследователите, имат ключова роля за осъзнаването на този проблем“.


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама