Азербайджан унижава Русия, Армения се стреми да се присъедини към ЕС. Означава ли това, че Кремъл е загубил всякакво влияние в Кавказ? Разговор с Томас де Ваал, един от водещите изследователи на региона.
– С настъпването на кризата в отношенията между Москва и Баку експертите започнаха да говорят за загубата на руското влияние не само в Азербайджан, но и в Южен Кавказ като цяло. Наистина ли е отслабнал авторитетът на Русия в региона и кога това стана забележимо?
– Русия наистина губи влияние в Южен Кавказ и това е постепенен процес. Страните от региона получиха независимост преди 35 години и през това време възприятието им за Русия като „близка чужбина“, която все още е в сферата им на влияние, се е отклонило значително от реалността. В тези страни е израснало цяло поколение, което е независимо от Русия и не говори руски. Страните са изградили връзки по целия свят. Най-близкият съюзник на Азербайджан е Турция, Грузия доскоро имаше силни европейски връзки, а Армения има съюз с Франция. Русия се превърна само в един от многото играчи.
Русия все още има много икономически лостове в Южен Кавказ, но използването им за оказване на натиск върху държавите само ще отслаби влиянието ѝ в региона. Например, Русия може да повлияе на Армения, като спре газа , но това няма да спечели любовта и подкрепата на арменския народ.
Мисля, че основният момент, след който Русия започна бързо да губи влияние в региона, беше нахлуването в Украйна през 2022 г., което изсмука много ресурси. То повлия на загубата на уважение към Русия в Южен Кавказ.
Друг важен фактор е конфликтът в Нагорни Карабах. Русия винаги е успявала да го манипулира, когато е изграждала отношения с Армения и Азербайджан. Нагорни Карабах е загубен и това е огромна трагедия за неговия народ. Но един от резултатите от това събитие е, че и двете страни са получили шанс да изградят своя собствена стратегическа автономия.
– Защо тогава, в настоящата криза между Русия и Азербайджан, не виждаме никакви опити за постигане на споразумение?
– Двете страни се нуждаят една от друга. В Русия има голяма азербайджанска диаспора, наброяваща до два милиона души . Русия се нуждае от Азербайджан като важен маршрут на юг и напоследък активно развива пътища и железопътни линии до страната .
В същото време кризата повдига въпроси за националната гордост и политическата жизнеспособност. Нито един от лидерите не иска да изглежда сякаш прави отстъпки. Важно е също така Азербайджан да бъде третиран като равноправен партньор, а не като васал на Русия – една от основните причини, поради които спорът продължава.
От друга страна, наблюдаваме елемент на театър. Двамата лидери се познават много добре от повече от 20 години. Путин посети Азербайджан миналото лято, където прекара време с Илхам Алиев и съпругата му. Мисля, че в един момент единият от тях ще вдигне телефона, за да поговори и да деескалира ситуацията.
Въпреки това, кризата между двете страни е важен показател, че Азербайджан усеща силата си, която използва, за да балансира отношенията си със съседката си.
– До какво води това преразпределение на силите? Ако Русия загуби влияние над Армения и Азербайджан, може ли друга държава да поеме инициативата в Южен Кавказ?
– Струва ми се, че най-значимото събитие от последно време беше неотдавнашната среща между арменския премиер Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев в Абу Даби. Те се срещнаха по собствена инициатива, не беше част от международна среща на върха, а двустранна среща без посредници. ОАЕ бяха домакин на срещата, но не участваха в нея. Това е много положителен и здравословен знак, че двете страни са готови да разговарят помежду си без „големия брат“, като самостоятелно определят дневния ред за разрешаване на конфликта.
Русия е напълно откъсната от този процес. По-важното е, че Армения и Азербайджан започнаха да обсъждат транспортни и свързващи маршрути без участието на Русия. Това е много различно от тристранното споразумение от ноември 2020 г., когато Граничната служба на ФСБ беше натоварена да контролира транспортните комуникации, или от работата на тристранната правителствена комисия от 2021 г. , която също беше създадена за обсъждане на транспорта и комуникациите. Сега и двете страни не искат руски служби на своя територия.
Що се отнася до друга държава, която поема инициативата, е малко вероятно това да е една държава. Американците засилват усилията си, но не бива да си правят илюзията, че са единствените. САЩ са само един играч, Европейският съюз и Турция също са там. В същото време няма нито един външен играч в региона, който би се превърнал в новия „голям брат“. И мисля, че това е здравословна ситуация.
– Може ли предложението на САЩ за наем на Зангезурския коридор за 100 години да помогне в преговорите ? И колко успешни могат да бъдат преговорите между Армения и Азербайджан без посредничеството на други държави?
– Необходимо е да се прави разлика между медиация и съдействие за разрешаване на конфликта. Сега нито Армения, нито Азербайджан искат пряко посредничество, някой да е с тях в залата за преговори.
Ситуацията с помощта е различна. Европейските държави предлагат помощ за технически проблеми от няколко години, а сега и САЩ се присъединиха към процеса. Струва ми се, че тяхното предложение има както положителни, така и отрицателни страни. Очевидно е, че САЩ са международен играч с огромна политическа тежест. Въпреки това, никоя от страните не е готова да приеме предложението им за коридора Зангезур; никой не е готов да им отдаде под наем територията си.
Мисля, че проблемът с това предложение е, че дипломатите в администрацията на Тръмп мислят от гледна точка на сделки. Включително сделки с недвижими имоти и земя, които ще бъдат от полза за американците. Не мисля, че тази конкретна сделка ще проработи.
Но е възможен и друг вариант, който може да включва други държави. В същото време е малко вероятно Армения и Азербайджан да искат да видят Русия или Иран, който също остава основна регионална сила, по този маршрут.
– Ако мирът между Армения и Азербайджан е толкова неизгоден за Русия, опитва ли се тя да се намеси в споразумението?
– Русия реално не печели от двустранно мирно споразумение между Армения и Азербайджан. Следователно може да се очаква, че в даден момент Русия ще се опита да предотврати възможността за постигане на споразумение и ще настоява за участието си в разрешаването на конфликта.
През април Сергей Кириенко, който преди това отговаряше за работата с Южна Осетия, Абхазия и Молдова, беше назначен за куратор по отношенията с Армения в президентската администрация. Това е един от важните сигнали. Освен това наблюдаваме използването на все по-агресивна тактика. През юни премиерът Пашинян обяви предотвратяването на опит за преврат с участието на представители на Арменската апостолическа църква. Не е съвсем ясно дали това са били просто проруски настроени хора или са действали с подкрепата на Русия, но определено има руска следа тук. Струва ми се, че Кириенко и неговите хора засилват усилията си да се отърват от премиера Пашинян, който иска да намали зависимостта на Армения от Русия.
През юни 2026 г. в Армения ще се проведат парламентарни избори, които са важни за Пашинян. Така че вероятно ще видим как Русия се опитва да се намеси в тях в бъдеще. Основният проблем за Русия е, че това е последният ѝ шанс. Русия вече е загубила обществената подкрепа в Армения и ако реши да действа военно или със сила, ще загуби цялото одобрение, което ѝ е останало. Пашинян не е толкова популярен, колкото беше преди, но основният кандидат на опозицията Роберт Кочарян, който е подкрепян от Русия, се радва на още по-малка подкрепа. Хората не искат да живеят под неговото деспотично управление.
– Въпреки че Ереван постепенно се отдалечава от Москва, Русия все още има военна база в Гюмри, а руски граничари продължават да патрулират границите на Армения. Какви перспективи виждате за руското военно присъствие в страната?
– Според действащото споразумение базата в Гюмри ще функционира поне до 2044 г. Струва ми се, че всичко се развива системно в отношенията между Армения и Русия. Би било грешка да се мисли, че Армения иска да прекъсне всички отношения с Русия: икономическата ѝ зависимост е все още много силна. Ето защо премиерът Пашинян отиде на парада на победата в Москва.
Важно е да се вземе предвид, че базата в Гюмри е смесена: там има и арменски военнослужещи. Плановете за премахване на тази военна база не са приоритет за Армения сега. Струва ми се, че по-важен въпрос е намаляването на броя на руските граничари на границата с Турция и Иран.
Армения не се опитва да направи рязък завой към Запада и да установи отношения само с него, те установяват отношения и с Индия, страните от Персийския залив и други, за да изградят по-балансирана външна политика. През последните 30 години Армения е зависима само от Русия и това е голяма грешка.
– Подчертахте , че проектът на мирно споразумение между Армения и Азербайджан е по-скоро въпрос на помирение между държавите, отколкото между обществата на двете страни. Какво липсва в това споразумение?
– Да, всъщност това не е истински мирен договор, а по-скоро споразумение между държави за нормализиране на отношенията. В идеалния свят договорът би трябвало да включва елементи, които установяват справедливост: разрешаване на проблемите с военните престъпления, извършени по време на войната, разглеждане на правото на хората да се завърнат в домовете, които са загубили по време на конфликта.
Струва ми се, че това се дължи преди всичко на режима в Азербайджан. Това е авторитарна държава, която не иска да се занимава с въпросите на отговорността и справедливостта, а иска да ги контролира. Затова в проекта за мирно споразумение между Армения и Азербайджан има клауза за оттегляне на претенции или прекратяване на делата един срещу друг в международни съдилища. Което е много жалко.
Съществува и надежда, че конфликтът ще бъде заменен от дипломация и границата между Армения и Турция ще се отвори, което ще открие нови възможности за страните. Но би било грешка да се мисли, че след подписването на документа конфликтът ще бъде автоматично разрешен. Той просто ще навлезе в нова фаза, по-скоро политическа, в която ще трябва да се свърши много работа, за да могат обществата на двете страни да започнат да се разбират и да изграждат мирни отношения.
– Докато други страни в Южен Кавказ се отдалечават от Русия, Грузия, напротив, подобрява връзките си с нея. Защо се случва това и как е възможно, въпреки липсата на дипломатически отношения и силната съпротива на обществото?
– За мен това, което се случва в Грузия сега, остава загадка. Не виждам никакъв стратегически план в правителството на „Грузинската мечта“. Мисля, че това може да се обясни само с факта, че настоящото правителство е малка група хора, които са по-мотивирани от бизнес интереси, отколкото от геополитическа стратегия.
В момента те развалят и късат отношенията си със Запада, а реториката срещу него е станала дори по-силна, отколкото в Азербайджан. В същото време Грузия все още е страна кандидат за присъединяване към Европейския съюз. Въпреки това водещи фигури в правителството редовно атакуват европейски дипломати и политици.
Наскоро външните министри на 18 европейски държави публикуваха отворено писмо, в което изразиха загриженост за състоянието на грузинската демокрация. Реакцията на грузинската страна беше изключително агресивна: те обявиха „дълбока държавна конспирация“ срещу Грузия. Те рязко развалят отношенията със Запада, но същевременно не виждам да получават нещо положително в замяна от Русия. Не са направени никакви отстъпки по Абхазия и Южна Осетия, дипломатическите отношения все още са прекъснати и ако бъдат възстановени, мисля, че това би предизвикало силна негативна реакция от грузинското общество.
Правителството говори за Китай, но според мен този фактор е донякъде надценен в Грузия. „Грузинската мечта“ обяви споразумение с Китай за изграждането на пристанището Анаклия , но то все още не е финализирано.
Грузия внезапно започна политика на самоизолация. Мисля, че това е така, защото страната се управлява от малка група хора, леко параноични, които искат да останат на власт. Вероятно сключват неформални бизнес сделки с руски и китайски компании. Това е от полза само за тази група хора и не носи никаква полза за страната.
Ситуацията в Грузия е доста депресираща. Опозицията е слаба и няма единен лидер. Младите хора продължават да излизат по улиците в подкрепа на отношенията с Европа, но силата им не е достатъчна, за да доведат до промяна. В същото време не е ясно дали правителството на „Грузинската мечта“ има някакъв план, освен да се задържи на власт.
– По време на големите протести срещу „руския закон“ миналата година писахте , че планът на „Грузинската мечта“ е да се изгради „Грузинска крепост“, в която страната да има репресивния потенциал на Азербайджан, като същевременно подкрепя нелиберални правителства в Европа. Докъде успя да стигне правителството в създаването на „крепостта“ през шестте месеца след изборите?
– В краткосрочен план този план е доста успешен. Репресиите работят: младите протестиращи не могат да си позволят да плащат толкова големи глоби, които възлизат на 4 хиляди лари, или около 1200 евро. Следователно протестите затихват поради страх.
Грузия поддържа добри отношения и с Унгария, водена от Виктор Орбан. Делегации редовно пътуват от Будапеща до Тбилиси и обратно. Грузия също възлагаше надежди на администрацията на Тръмп, но засега това не е донесло особен успех.
В дългосрочен план обаче това ще доведе до загуба на власт. В продължение на 30 години Грузия се движи по европейска траектория, изграждайки европейска перспектива. Сега политиците саботират това и не виждам да имат алтернативен план.
Азербайджан може да си позволи да бъде „крепост“, защото има големи приходи от петрол и газ и подкрепата на силен съюзник в лицето на Турция. Грузия няма нито едното, нито другото. Властите са в капан. Икономиката му работи, когато е транзитна страна, когато границите и търговията му са отворени на изток, запад, север и юг. Настоящата политика води само до загуба на международни инвестиции.
– Европейският съюз наскоро заплаши Грузия със загуба на безвизовия си режим. Какво се опитват да постигнат? И как това ще се отрази на ситуацията в страната?
– Ще бъде много тъжно, ако грузинците загубят възможността да влизат в Европа без виза. Хората няма да могат да работят или да посещават роднините си, така че се надявам, че това ще остане само заплаха.
Грузинското правителство е готово да приеме подобни санкции от ЕС, за тях това не е чак толкова силен удар, по-скоро ще засегне младежта и опозицията. За електората на „Грузинската мечта“ – хората извън Тбилиси, в малките градове и села – Европа и безвизовият режим не са толкова важни. Опасявам се, че подобни мерки ще доведат само до по-нататъшна поляризация на обществото: проевропейците ще се разгневят повече, а избирателите на „Грузинската мечта“ може би ще протегнат ръка към Русия.
– Какво търси Русия в отношенията си с Грузия?
– Струва ми се, че Грузия не е приоритет за Русия. Има само един човек, който взема решения във външната политика — Путин. Ако той не мисли за Грузия, тогава всичко ще си остане такова, каквото е.
Русия е доволна от статуквото: правителството на „Грузинската мечта“, бизнес връзките и възобновяването на въздушния транспорт. Те не искат да се откажат от Абхазия, която е важна за тях като регион на Черно море. Особено сега, когато е ясно колко уязвим е Крим за украинските дронове, е важно Русия да има план Б за Черно море - и този план Б е Абхазия, където могат да държат кораби, макар и малки, на свое разположение.
Русия вероятно ще продължи опитите си да убеди „Грузинска мечта“ да възстанови дипломатическите си отношения, но е малко вероятно това да се случи. Без компромис по Абхазия и Южна Осетия това е невъзможно.
Мнозина са доволни от настоящата ситуация, особено тези, които печелят от това. Например, през 2023 г. Georgian Airways пусна полети от Москва до Ница с транзитно преминаване през Тбилиси. За мен е очевидно, че този полет не се използва от грузинци, а от привилегирован, богат слой руснаци, които все още имат достъп до вили в южната част на Франция. Следователно мнозина печелят от настоящите отношения между Русия и Грузия.
Медуза, превод ФрогНюз
