Всеки юли и август ставаме свидетели на едно и също бедствие – пламъци, които поглъщат гори, домове и животи. Причините са много – суша, високи температури, вятър. Но нека сме честни: понякога виновникът е елементарната човешка небрежност. Един фас, хвърлен през прозореца на колата. Една угарка в суха трева. Един пикник, завършил с тлееща жар.
Не, не става въпрос само за „навик“. Става въпрос за безотговорност, която има реална, опустошителна цена. Всеки пожар изяжда частица от бъдещето ни – гора, която няма да видим отново, животни, които няма къде да се върнат, въздух, който ще дишаме с пепел.
Фасът, който изхвърляме „за секунди“, може да гори над 30 минути и да се превърне в искра, която подпалва десетки декари. Немалко пожари в България са причинени от човешка дейност – не от природата. И именно това е единствената добра новина: можем да ги предотвратим.
Да не хвърляме фасовете от колата не е героизъм – това е отговорност. Да не палим огън в забранени зони не е лишение – това е елементарна грижа за бъдещето ни. Да не мълчим, когато видим някой да го прави, е сила – не досада.
Истината е проста: природата няма нужда от герои, които гасият пожари. Има нужда от хора, които не ги предизвикват.
Лятото не трябва да мирише на дим. То трябва да ухае на борова гора, на море, на свобода.
Следващият път, когато посягаш към прозореца с тлеещ фас в ръка, спри за секунда. Помисли за гората, за хората, за животните, за децата си. И избери друг път. Не към пепелта.
