Между 50 и 70 минути закъснение заради горещините – това е реалността за пътниците, пристигащи и заминаващи от Централна гара София днес.
Температурите от над 40 градуса се оказаха непреодолима бариера не само за организма, но и за железопътната инфраструктура. Пътниците на бързия влак от Варна, който по разписание трябваше да пристигне в 18:17 ч., чакат с повече от 70 минути закъснение. Влакът от Ихтиман също се движи със забавяне от 50 минути.
Вагоните в повечето случаи са без климатик, а хората – с бебета, малки деца и възрастни, се опитват да оцелеят в това пътуващо сауна-изживяване.
„Като дойде студ, влаковете закъсняват. Като дойде жега – още повече“, сподели с лека усмивка пред ФрогНюз железопътен техник.
Според него, причината е техническа – при екстремни температури релсите се разширяват, което налага влаковете да се движат по-бавно от обичайното.
В добавка към жегите, ремонтните дейности по железния път, които текат в цялата страна, само влошават ситуацията.
„Това няма да приключи скоро, със сигурност няма да се впишат в срока. Някой пак взе парите, но не сме ние. Ние си гледаме работата“, добави техникът.
На самата Централна гара София цари хаос, суматоха и объркване. Хората разпитват касиерките какво се случва, но конкретна информация няма. Актуализацията на закъсненията се появява в последния момент, а пътниците са оставени в пълно неведение.
„Беше истинска романтика, само че от кошмарите“, споделя пътуващ за Монтана, попаднал в капана на железопътния хаос.
„Не съм изненадан от закъсненията. Преди два дни пътувах за Монтана, влакът два пъти се счупи, спря в нищото, нямаше откъде да си вземем дори вода – в най-голямата жега. Някои от пътниците, в отчаянието си, мислеха да слязат от влака и да търсят такси, защото не знаеха дали въобще ще стигнем до София. Беше тъмно, във влака нямаше и ток. Истинска романтика.“
Истинска, само че от онези, които карат хората да проклинат всеки метър железопътен коловоз.
И докато БДЖ се "адаптира към климата", пътниците продължават да се варят в ламаринените кутии на релси, без идея кога ще стигнат – и дали ще стигнат – до своите дестинации.
