Най-малката змия в света – барбадоската нишковидна змия – беше открита отново в Барбадос, след като не е била виждана повече от 20 години. Доскоро се смяташе, че видът е изчезнал.
Змията беше намерена под камък в централната част на острова през март, по време на екологично проучване на Министерството на околната среда на Барбадос и природозащитната организация Re:wild.
Барбадоската нишковидна змия достига до 10 см дължина и е толкова тънка, колкото спагети. Видът беше включен в световен списък с 4800 растения, животни и гъби, които се смятат за „изгубени за науката“.
Нейната рядкост тревожи учените. Конър Блейдс, служител в министерството, каза:
„Ако популацията на нишковидната змия е ниска, се притеснявам, че трудно ще намират партньори за размножаване. Особено ако обитанията им са под заплаха“.
Блейдс и Джъстин Спрингър от Re:wild търсели нишковидната змия и още няколко редки вида повече от година.
По време на проучването през март, Спрингър се пошегувал: „Мирише ми на нишковидна змия“, докато вдигал камък. И я намерили.
„Когато толкова дълго търсиш нещо и не го намираш, е шокиращо, когато най-сетне го откриеш“, разказа той.
Блейдс отнесъл змията в Университета на Западните Индии. Под микроскоп учените видели бледо оранжевите линии по тялото ѝ и люспата на носа ѝ, която потвърдила, че това е търсеният вид.
Змията е документирана за първи път през 1889 г., но потвърдените наблюдения оттогава са единици.
Видът се размножава сексуално, като женските снасят само по едно яйце наведнъж. Това е различно от други влечуги, които могат да снасят оплодени яйца без чифтосване.
Около 98% от горите в Барбадос са били изсечени за земеделие след колонизацията на острова преди повече от 500 години. Природозащитниците се опасяват, че унищожаването на местообитания и нашествени видове застрашават змията от окончателно изчезване.
„Преоткриването на нишковидната змия е сигнал за всички нас в Барбадос, че горите ни са изключително ценни и заслужават опазване“, каза Спрингър. „Не само заради змията, а и заради другите растения, животни и нашето наследство“.
