Седмицата от 5 до 11 февруари минава под знака на двама светии – Харалампий и Власий.
В народния календар денят на св. Харалампий (10 февруари) е известен като Чуминден и е свързан с мита за светеца - господар на всички болести. В някои предания е представен като “горгорбашия или заптие на болестите, които държи заключени, оковани във вериги”.
Стара традиция е стопанките да пекат обредна погача, украсена с просурник, намазана с мед или захар за здраве и късмет на семейството.
В някои села вечерта срещу празника жените ходят да се черкуват в чест на св. Харалампи. Там носят паничка мед, която оставят да пренощува под иконата на светеца. На другия ден си я вземат и с този мед намазват обредния хляб. Пазят меда през цялата година, като ляк срещу болести – обриви, рани, шарка.
В други райони на Чуминден булките се събират по пладне на кръстопът и нареждат обща трапеза. Всяка от тях носи приготвената за празника медена питка и варено жито. Храните раздават помежду си. Част от погачите, заедно с китка здравец, жените оставят на кръстопътя, за да прогонят всички болести.
Свети Харалампий почитат и като патрон на пчеларите. На този ден всеки, който има кошер и произвежда мед, носи от него в черквата и раздава в памет на светеца.
След Чуминден българите празнуват Власовден (11 февруари). В Родопите още пазят култа към св.Влас, а светецът почитат за здраве на всички домашни животни. В негова чест се пече блага пита, измесена от „чиста жена”. Докато раздават обредните погачи, стопанките издават странните звуци, подобни на блеене и мучене. После слагат свещи на рогато на животните и ги хранят със сол, за да се плодят през годината. Подпират хомота на стената, на трите му горни края запалват по една свещ, която наричат на воловете и орача. По тях гадаят за късмета и берекета в семейството.
Именници са Харалампи и Продан.
