Нощните високи температури се оказват по-опасни за сърцето от дневните горещини. Това показва мащабно проучване на екипа от Клиниката по кардиология в „Пирогов“, базирано на десетгодишен анализ на над 7400 случая на остър коронарен синдром.
Изследването, уникално по рода си у нас, разкрива тревожна тенденция: когато нощните температури не паднат под 18°C, рискът от инфаркт скача с 3.7 пъти – значително повече от ефекта на дневните жеги.
Още по-притеснителен е фактът, че опасността не отминава с разсъмването. Рискът от инфаркт се задържа високо до 7 дни след екстремните температури – като достига пик на третия ден след гореща вълна (+88%) и на седмия след студена (+33%).
Възрастта също не предпазва
Докато възрастните над 75 години са най-уязвими при студ, при жегите изненадващо най-засегнати се оказват хора под 55 години – при тях рискът се увеличава с 37%.
Тези резултати, посочени от д-р Иван Мартинов, началник на Отделението по инвазивна кардиология в „Пирогов“, налагат спешна промяна в здравните протоколи и системите за ранно предупреждение. Според него фокусът трябва да се измести от дневните пикове към нощните минимуми, както и към наблюдение на рисковите групи в седмицата след температурен екстремум.
София гори – дори през нощта: Градският топлинен остров и сърдечният риск
Изследването обръща внимание и на един често пренебрегван феномен – „градският топлинен остров“ (Urban Heat Island – UHI). Явление, при което температурите в градовете – особено нощем – са с 2 до 7°C по-високи от тези в околните селски райони.
Основните причини:
Асфалт и бетон: Абсорбират слънчева топлина през деня и я отделят бавно нощем – пречейки на естественото охлаждане.
Малко растителност: Зелените площи охлаждат чрез изпарение – когато липсват, охлаждането е минимално.
Антропогенна топлина: Автомобили, климатични инсталации и индустрията допълнително повишават градските температури.
Гъста застройка и тесни улици: Пречат на въздушния поток и създават „капан за топлина“.
София – горещият пример
В последните 5 години броят на т.нар. тропични нощи (Tmin > 20°C) рязко се увеличава – особено в централните райони на София. Според анализа:
Минималните летни температури в града се повишават с около 2°C на десетилетие – по-бързо от средните.
Нощното охлаждане почти изчезва – създавайки хроничен топлинен стрес.
Скрити, но смъртоносни ефекти
Липсата на прохлада през нощта не е просто дискомфорт – тя е сериозно натоварване за сърдечно-съдовата система, особено при възрастни, хронично болни и социално уязвими групи.
Увеличава се рискът от:
* инфаркти
* инсулти
* обезводняване
* топлинен удар
* сънни разстройства и хронична умора
Климатикът – не лукс, а спасение
В София, с нейната интензивна застройка и недостатъчно озеленяване, климатикът става жизненоважен, особено за хората, които не могат да напуснат града в летните месеци. Затоплянето на минималните температури е сигурен индикатор за климатичен стрес, който изисква по-сериозно внимание както от институциите, така и от гражданите.
