Праисторическото селище Лин, разположено на албанския бряг на Охридското езеро, бе официално обявено за най-старото селище на кокили (дървени колове) в Европа. Археологическата сензация е резултат от четиригодишни проучвания на международен екип от швейцарски и албански учени.
Недалеч от Поградец, сред тишината и красотата на езерото, археолозите откриват не просто останки, а отпечатък от първите стъпки на европейската цивилизация. Благодарение на отлично съхранените дървени конструкции, редки органични материали и многобройни керамични съдове, обектът е датиран към края на VII хилядолетие пр.н.е. – над 8000 години назад.
„Разкопките отново дадоха изключителни резултати. Това е най-старата колония на кокили в Европа, със запазени органични материали, нещо изключително рядко. Това откритие е важно не само за археологията, а за разбирането на човешката цивилизация“, заяви проф. Алберт Хафнер, специалист по езерови култури и ръководител на швейцарската част от проекта, цитиран от „Ора нюз“.
Разкритията включват дървени основи, датирани на хиляди години, фино декорирана керамика с отпечатъци – една от най-ранните форми на грънчарство – както и инструменти, кости и предмети от ежедневието.
„Намерихме голямо количество артефакти: керамика, инструменти, кости, камъни… Всеки предмет разказва история. Това е било оживено селище, вероятно свързано с древни търговски пътища към Адриатическото крайбрежие“, коментира албанският археолог Адриан Анастаси.
Съчетанието от езерна влага и защитена почва е създало идеални условия за съхранение. Така Лин се превръща в „отворен прозорец“ към всекидневието на първите заселници на континента.
Откритието отваря нова страница в изследванията на неолитните езерни култури. Учените се надяват да продължат разкопките и да разкрият още за социалния, икономическия и екологичния живот на тези древни общества.
Междувременно албанските власти, съвместно със своите швейцарски партньори, вече планират да превърнат Лин в туристическа и културна дестинация. Водят се преговори за включването му в индикативния списък на ЮНЕСКО – като изключително свидетелство за езерната култура на Европа.
