В Истанбул приключи поредният дипломатически контакт между Украйна и Русия – с резултати, колкото рутинни, толкова и показателни. Двете страни се договориха за размяна на пленници и тленни останки, но опитите за по-сериозен пробив отново удариха на камък.
Руската страна предложи кратки прекъсвания на военните действия – не примирие, а временни огневи паузи. Украйна не прие. Съществуват сериозни съмнения, че Москва цели просто да спечели време за прегрупиране на фронта.
Силен дипломатически ход на Киев беше предложението за лидерска среща между президентите Зеленски и Путин – до края на август. Кремъл реагира уклончиво, на практика отказвайки. Това не е изненада, но идва в ключов политически момент.
С възхода на Доналд Тръмп към втори мандат в Белия дом, Кремъл не можа да се крие зад старата теза, че Западът отказва диалог. Тръмп не само предложи такъв, но и направи всичко възможно да го реализира – дори за сметка на вътрешнопартийна критика от Републиканците.
Москва обаче не отговори с действия. Участието ѝ в разговорите беше формално, а на терен – войната продължи. Срещата между Зеленски и Тръмп във Вашингтон го доказа. Разговорът беше труден, а реалността – неумолима: Кремъл не иска мир, а нови шансове да удари.
Шест месеца по-късно, под натиск отвътре (включително от първата дама), Тръмп промени курса. Поднови военната помощ за Украйна и постави ултиматум: 50 дни на Путин да прекрати войната – или ще последват още по-сурови санкции.
На този фон, украинската идея за среща между Зеленски и Путин изглежда стратегически насочена. Целта: да покаже, че Киев иска реален диалог, а Кремъл – само време. Съобщението е ясно – ако Тръмп даде нов шанс, Путин ще го проиграе отново.
Тръмп вече има достатъчно основания да задържи твърдата си позиция и да действа дори преди да изтече ултиматумът. Защото украинската позиция е легитимна и аргументирана – тя защитава национален интерес в рамките на международното право. Русия, от своя страна, действа в интерес на един авторитарен режим, който не търпи свобода дори у дома.
Доказателство за това е още преди началото на войната – в срещата между Лавров и Антъни Блинкен. Когато руският външен министър постави въпроса за правата на руснаците в Украйна, отговорът бе светкавичен: правата на руснаците в Украйна са по-добре гарантирани, отколкото в самата Русия. Лавров нямаше отговор.
Украйна не разчита само на САЩ – тя търси стабилни отношения и с ЕС. Именно затова предизвика тревога решението на Зеленски да централизира управлението на антикорупционните органи под главния прокурор. Реформата срещна съпротива и от европейските партньори, и от украинското общество – което излезе на улицата.
Зеленски отстъпи. Протестите показаха, че украинците не търпят еднолично управление и бранят демократичните механизми. Реакцията им е съизмерима с духа на Майдана от 2013 година – доказателство, че гражданското общество в Украйна не само съществува, но и функционира.
Всякакви опити протестите да бъдат изопачени в полза на Кремъл са напълно неоснователни. Украйна гради държава, противоположна на руската – с демократични институции и отговорни граждани.
