Търговската сделка между президента на САЩ Доналд Тръмп и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, сключена в неделя в голф курорта на Тръмп в Шотландия, е силно едностранна. ЕС ще бъде засегнат от 15-процентни американски мита върху повечето си стоки. Освен това, блокът пое огромни финансови ангажименти за внос на енергия от САЩ и за инвестиции там.
И все пак, има и печеливши. Сред тях са германската автомобилна индустрия, авиационният сектор и производителите на чипове. Сделката обаче все още не е окончателно оформена, пише Politico.
Енергетика
В рамките на споразумението ЕС се ангажира да купи енергийни продукти от САЩ за 750 милиарда долара. Това включва петрол, втечнен природен газ и ядрено гориво. Годишният обем ще бъде около 250 милиарда долара. Фон дер Лайен заяви, че това ще помогне за прекратяване на зависимостта на ЕС от руски енергийни доставки.
Теоретично, това е голяма победа за американските енергийни компании. На практика обаче е трудно изпълнимо. За да се достигне до такава сума, ЕС трябва да утрои вноса си от САЩ. Американските фирми ще трябва да насочат почти всичко към Европа. А вносът в ЕС се управлява от частни компании, не от Комисията. Миналата година Русия е изнесла енергия за ЕС за едва 23 милиарда евро.
Автомобили
Митата на САЩ за коли и части ще бъдат сведени до 15 процента. Това отговаря на условията по сделката със Япония. В замяна, ЕС ще свали митата си от 10 на 0 процента. Подробностите обаче все още липсват. За разлика от Япония, ЕС няма ясно споразумение за приемане на американски автомобилни стандарти.
Германската автомобилна индустрия смята, че това е лоша сделка. Секторът остава обременен, особено заради 25-процентовите мита върху коли и части, произведени в Мексико. Според анализатора Фердинанд Дуденхьофер, най-потърпевши ще са работниците. До 70 000 работни места може да бъдат загубени, ако производството се измести към САЩ, за да се избегнат митата.
Авиация
Фон дер Лайен обяви, че ЕС и САЩ се договарят за нулеви мита върху всички самолети и техните части. Това носи облекчение както за производителите, така и за авиокомпаниите. Авиационната индустрия е особено чувствителна към търговски бариери.
След 17-годишния спор между Airbus и Boeing, завършил през 2021 г., никой не иска нова търговска война. Boeing временно спечели от митата срещу Airbus, но щеше да пострада при ответни действия от ЕС. Ако се бяха въвели мита, щяха да пострадат и американските авиолинии, които използват самолети Airbus, както и лизинговите компании от двете страни.
Фармация
Тръмп заяви, че сделката не включва лекарства. Фон дер Лайен каза, че включва. Комисията поясни, че засега митото остава 0%. Но се очаква САЩ да наложат до 15% мито след приключване на разследване по национална сигурност. За някои генерични лекарства ще има изключения, но не е ясно за кои точно.
Производителите на генерични лекарства са най-застрашени, защото работят с малки печалби. Дори мито от 15% би било тежко. Асоциацията Medicines for Europe настоява за повече яснота. Фармацевтичната компания Merck приветства сключването на сделка. В Ирландия, където фармацията е важен сектор, бизнес асоциацията Ibec обяви, че ЕС е капитулирал.
Технологии
Секторът за оборудване за чипове получи изключение от митата. Тоест, няма да важат 15-процентовите тарифи. Фон дер Лайен заяви, че ЕС ще продължи да купува американски чипове за изкуствен интелект. По думите ѝ, те ще захранват „нашите AI гигафабрики“ и ще помогнат на САЩ да запазят технологичното си предимство.
Холандската компания ASML, производител на машини за чипове, е сред печелившите. Машините им струват стотици милиони евро. Акциите на ASML скочиха с 4% след новината. Но решението на ЕС да купува американски AI чипове е удар за идеята за технологичен суверенитет.
Цифрова регулация
Няма споразумение. ЕС отхвърли опитите на администрацията на Тръмп да повлияе върху цифровите правила на блока. „Няма ангажименти по дигиталната регулация, нито по цифровите данъци“, заяви високопоставен служител от Комисията.
Правната рамка на ЕС, включително Законите за цифровите пазари и услуги (DMA и DSA), остава непокътната. Въпреки натиска от технологични гиганти като Meta и Apple, Комисията не отстъпи. Американска технологична асоциация изчисли, че регулациите на ЕС струват над 97 милиарда долара годишно, от които 1 милиард само за съответствие с DMA.
Отбрана
Тръмп заяви, че ЕС ще купи „огромни количества“ американско оръжие. Но ЕС отрече, че въпросът е бил обсъждан официално. „Закупуването на оръжие не е в правомощията на Комисията“, каза европейски представител. Това не е част от договорената сума.
Все пак, американските отбранителни компании може да спечелят косвено. Военните бюджети в Европа нарастват. След срещата на върха на НАТО в Хага, е ясно, че държавите от ЕС ще харчат повече за отбрана. Това може да облагодетелства американските производители, но ще създаде напрежение за европейската отбранителна индустрия.
Стомана
Очаква се връщане към квотите от времето на администрацията на Байдън. Над тях, митото от 50% вероятно ще остане. Квотите още не са договорени. Това няма как да стане преди 1 август. Вашингтон признава, че ЕС не е виновен за свръхпроизводството на стомана и алуминий. ЕС и САЩ ще обсъждат създаване на защитен механизъм срещу евтин внос от Китай, Индонезия, Египет, Турция и други.
Европейската индустрия ще предпочете ограничен достъп до САЩ, отколкото пълно мито от 50%. Истинският губещ може да бъде Китай, ако ЕС и САЩ успеят да изградят обща бариера срещу нелоялната конкуренция. Но това зависи от още несъгласувани условия.
Храни и напитки
Фон дер Лайен заяви, че някои земеделски продукти ще бъдат освободени от мита. Тя не уточни кои. Комисията обяви, че ще намали митата за „несензитивни“ американски стоки. За „сензитивните“ – като говеждото – ще останат настоящите тарифи.
Все още няма яснота. Има предположения, че ядки, храна за домашни любимци и бизонско месо може да получат достъп до европейския пазар. За спиртните напитки и виното още се водят преговори.
Инвестиции
ЕС се ангажира с допълнителни инвестиции в САЩ на стойност 600 милиарда долара. Според анализатори, това е по-скоро символичен жест, отколкото реален ангажимент. Пари от бюджета няма да има. Всичко ще зависи от частните компании.
Европейските инвестиции ще подпомогнат американската икономика. Все още не е ясно дали това ще стане за сметка на инвестиции в самия ЕС. Ако стане така, това може да навреди на растежа на Европа.
Печеливши от сделката са най-вече Съединените щати. Те ще изнасят енергийни продукти за ЕС на стойност 750 милиарда долара, ще приемат 600 милиарда долара европейски инвестиции и ще запазят част от митата върху европейски стоки. Американските енергийни и технологични компании печелят пряко, особено производителите на чипове и оръжия. В ЕС ползи извличат авиационният сектор и компании като холандската ASML, които получават освобождаване от мита. Брюксел също успява да запази контрола върху цифровите си регулации, като DMA и DSA, въпреки натиска от страна на Вашингтон.
Губещите са основно в Европа. ЕС поема големи ангажименти за внос и инвестиции, но получава малко насреща. Германската автомобилна индустрия може да загуби десетки хиляди работни места заради изнасяне на производството в САЩ. Генеричните фармацевтични компании са уязвими от бъдещи мита. Подобна е и ситуацията за привържениците на европейска технологична независимост – с новите договорености ЕС затвърждава зависимостта си от американски AI чипове. Европейската отбранителна индустрия също може да загуби позиции в конкуренцията с американските оръжейни производители.
