След дни на огнени стихии сред полета и гори около Бакаджишките възвишения, дъждът над Ямбол дойде като чудо. И наистина – в отсъствието на адекватни превантивни и реактивни мерки, природата се оказа най-надеждният кризисен щаб. С проливния валеж беше отменено частичното бедствено положение в шест села от община Тунджа – не след мобилизация на техника, не след решителни действия на институциите, а... след като заваля.
Горските пожари в Ямболско не са единичен случай. Само през юли страната отчете десетки огнища, много от които излизат извън контрол. В село Козарево пламъците стигнаха до крайните дворове. До снощи пожарът в село Мелница все още не беше овладян. А местните жители и доброволци често са първите – и понякога единствените – на терен.
Колко е далеч България от ефективна система за превенция и реакция? Изглежда, на тревожна дистанция. В селата около Елхово и Тунджа липсват водоизточници, техника, екипи. Хората гасиха с маркучи и мотики, докато чакат нещо да се случи. И то се случи – заваля.
През 2025 г. в държава от ЕС, член на НАТО и с достъп до европейски фондове, борбата с пожарите не може да зависи от прогнозата за времето. Дъждът не е институция. Но в Ямболско точно той свърши работата, която властта не можа – или не пожела – да свърши навреме.
