Под огромна няколкометрова шатра четиричленно свръхбароково семейство “къмпингува“ на плажа. Наоколо се споменава, че тези дошли в 6 сутринта, за да завардят терен. Инвентарът им е впечатляващ – още два чадъра до шатрата, грамадни шезлонги, разгъната маса, отрупана с тестища и бири; впоследствие се появяват и други мазнотии вкутии, купува се царевица, ръфа се и се дъвче без пауза.
Неоценъчно го констатирам, нали “всеки сам си преценя“ какво, кога, как яде. Няма да описвам и съпътстващите звуци, междуметията не достигат.
Минава време, достолепната съпруга плахо пита главата на фамилията:
- Стойко, няма ли да влезиш в мур’ету, топлу й?!
- Ма й мокру – реже я той и продължава философски – Аз съм съ рудил умур’ен и живейъ, дъ си пучивъм! Ай, викай ги ун’ез двамъта да излизът, чи бъйълдисъх.
Почват да събират колосалния инвентар. След половин час усилен труд са прибрали всичко, жената крясва неистово към децата:
- Ст’ефани, Рикарду, виднага вън, прибиръми съ!
Пък и чудни български имена!
Флора Ганева
