Авиационните инженери периодично са внедрявали радикални идеи в конструкцията на самолети, които надхвърлят логиката, конвенциите и естетическата привлекателност. Някои от тези самолети са създадени за военни цели, други за тестване на научни теории, а повечето никога не са влезли в масово производство. Порталът Wionews разказва за няколко от най-странно изглеждащите самолети, някои от които имат напълно извънземна форма.
Разработен в Съединените щати по време на Втората световна война, Vought V-173 излита за първи път през 1942 г. Проектиран от Чарлз Цимерман, той има почти кръгло, плоско крило, което му носи прякора „Летяща палачинка“. Дизайнът е имал за цел да създаде самолет с отлична подемна сила и късо излитане, потенциално подходящ за използване във военноморски операции. Въпреки обещаващото управление обаче, появата на реактивно задвижване води до отмяната на проекта и той така и не влиза в експлоатация.
Проектиран за индустриалеца Хауърд Хюз, самолетът е замислен по време на Втората световна война за транспортиране на войски и оборудване през Атлантика. Поради недостиг на метал по време на войната, той е построен предимно от брезова дървесина, въпреки че е наречен „Смърчовата гъска“. С размах на крилете от близо 98 метра, той е най-големият летящ апарат, строен някога. Самолетът е извършил само един полет, продължил по-малко от минута, преди да бъде изваден от експлоатация.
Проектиран от родения в Италия съветски инженер Роберт Бартини в началото на 70-те години на миналия век, VVA-14 е предназначен за откриване и унищожаване на подводници. Той е оборудван с надуваеми понтони и подемни двигатели, които позволяват вертикално излитане от морето. Построени са само няколко прототипа. Проектът е затворен след смъртта на Бартини през 1974 г. и самолетът никога не е влязъл на въоръжение в Съветската армия.
Извършен за първи път през 1979 г. във Великобритания, Edgley Optica е бил предназначен за граждански приложения като въздушна фотография, полицейска дейност и мониторинг на околната среда. Голямата му кабина с форма на балон осигурява панорамна видимост, а безшумен вентилатор заменя конвенционалния витло. С максимална скорост от около 130 възела, той демонстрира отлична стабилност при ниски скорости. Въпреки че някои самолети са имали ограничена гражданска употреба, пожар във фабрика и финансови затруднения означават, че производството е било краткотрайно.
Разработен в Съединените щати от 1982 г. насам, Tacit Blue е използван за тестване на стелт технология в комбинация със сензори в реално време. Заобленият, плосък фюзелаж и скосените повърхности придават на самолета неудобен вид, но тези форми спомагат за намаляване на радарната му сигнатура. Той лети до 1985 г. като експериментална платформа, но никога не се превръща в оперативен военен самолет, въпреки че резултатите му пряко повлияват на по-късни стелт проекти, като например бомбардировача B-2.
AD-1, построен от НАСА и Ames Industrial Company, излита за първи път през 1979 г. Крилото му може да се накланя до 60 градуса, което му позволява да комбинира ефективност при висока скорост с контрол при ниска скорост. Прототипът извършва 79 тестови полета, преди да бъде пенсиониран през 1982 г. Въпреки че е концептуална демонстрация, асиметричните сили и проблемите с управлението попречиха на самолета да бъде разработен в сериен самолет.
