33,2% от българите над 20-годишна възраст страдат от затлъстяване, показва докладът „Тежестта на килограмите: Как затлъстяването вреди на здравето и икономиката ни“.
Още по-притеснително – само 40% от засегнатите имат официална диагноза, което прави проблема невидим за здравната система. Затлъстяването се среща по-често при мъжете (38,8%) спрямо жените (28,3%). Данни на НСИ от 2019 г. допълват, че над 60% от мъжете и 45% от жените в страната са с наднормено тегло или затлъстяване.
Икономическа бомба: над 6,4 млрд. лв. годишно
Общата икономическа тежест на затлъстяването за страната възлиза на 6,48 милиарда лева годишно, или 3,5% от БВП.
От тях:
668 милиона лв. са преки здравни разходи – за лечение на усложнения и съпътстващи заболявания;
Над 5,8 милиарда лв. са косвени – загубена работоспособност, отсъствия, понижена производителност.
Живот, загубен в килограми
Затлъстяването води и до драстична загуба на години живот в добро здраве. Според глобално изследване, България губи около 67 724 години здравословен живот (DALY) годишно в резултат на заболяването.
Диагностика и лечение: само по документи
Още по-обезпокоително е, че от всички хора със затлъстяване в България:
* Едва 40% са диагностицирани;
* Само 20% получават някакво лечение;
* 1,3% получават медикаментозна терапия.
„Затлъстяването е тихата епидемия на нашето време – хронично заболяване, което се подценява, неглижира и често остава без лечение“, подчертава ендокринологът д-р Десимира Миронова. Последиците: от метаболитен срив и диабет до депресия, безплодие и социална изолация.
Какво препоръчват експертите?
Докладът предлага цялостна стратегия:
* Включване на МКБ код Е66 в списъка на заболяванията, покривани от НЗОК;
* Създаване на национален регистър за затлъстяване;
* Реимбурсиране на медикаментозно лечение при нужда;
* Развитие на мултидисциплинарни подходи в лечението;
* Повече профилактика и информираност;
* Скрининг чрез ИТМ – лесен и евтин метод, който значително подобрява шансовете за ранна намеса.
