Войната в Украйна започва да дава отражение върху руската икономика. Сектори, които доскоро оцеляваха благодарение на щедрите военни поръчки, вече едва се държат над водата. Според Bloomberg, банките се готвят да спасяват закъсали индустрии, докато Кремъл продължава курса на изтощителния конфликт.
Военните разходи успяха временно да поддържат икономиката от началото на инвазията през февруари 2022 г. Но инфлацията и западните санкции започват да разклащат устойчивостта ѝ. САЩ вече заплашват с още по-строги мерки, ако Владимир Путин не се съгласи на прекратяване на огъня до средата на август.
През 2023 г. Русия изненада света с ръст от 4,3% – много повече от Обединеното кралство (1,1%) и САЩ (2,8%), сочат данни на BBC. Но тази „икономическа устойчивост“ се дължи основно на рекордно високи разходи за войната.
През 2024 г. инфлацията достигна 9,5%, но прогнозите са тя да спадне до 7–8% догодина. Централната банка реагира с понижаване на лихвите – от стряскащите 20% надолу с два процентни пункта през юли, след 1-процентно намаление през юни.
Въпреки това икономиката навлиза в турбуленции. Търсенето на стомана може да се свие с 10% до края на годината, а банките вече се готвят за вълна от лоши кредити. Bloomberg твърди, че реалната картина в банковия сектор е далеч по-мрачна от официалните доклади.
Особено ударен е въгледобивният сектор – цените падат, а индустрията е на ръба на срив, съобщава The Moscow Times.
Според икономистката София Донец, единствените сектори, които процъфтяват, са свързаните пряко с военната машина.
Геополитическият анализатор Алекс Кокчаров от Bloomberg Economics казва, че „всички решения на Кремъл са подчинени на войната“. Путин не се стреми да спаси икономиката, а да се увековечи в историята до Екатерина Велика, отбелязват от медията.
Московският икономист Евгений Надоршин прогнозира „неприятна ситуация“ към края на 2026 г., с неизбежни фалити и просрочия. Все пак очаква спадът да е „лек“ и определя сценариите за пълен срив като „пълна лъжа“.
И докато нови санкции от страна на Доналд Тръмп може и да засилят натиска върху Путин, въпросът е дали, както цветисто се изрази сенатор Линдзи Греъм, те ще „сритат задника на Путин“.
Допълнителните рестрикции обаче няма да ударят само Русия. Греъм заплаши с икономически мерки и Китай, Бразилия и Индия, ако продължат да изкупуват евтиния руски петрол, пренасочен след спирането на доставките за Европа.
Дотук Путин остава непоклатим. Засега изглежда по-склонен да понесе рецесия, отколкото да седне на масата за преговори.
