Дали е редно, аз да се сюрпризирам от антропологическите си наблюдения през днешния ден и от настояща позиция? Та, аз въпреки всичко познавам българския народ от прекалено много години, живял съм измежду самата му вътрешност по села и градове, дори и в чужбина не съм загубвал изцяло връзка с него.
Знам дори някои обстоятелства за неговата палеогенетика, за сарматската/индоевропейска връзка, за кавказкия принос в гените му още от преди Новата епоха, за източноперсийския вектор, дори за готските детайли, без да се съмняваме, несъмнено, в славянското генетично “море”, което е също част от нас и изключително в езика ни. Но, не щеш ли не бях очаквал по какъв начин типичният сегашен, междинен и всеобщ антропологичен вид ще може да бъде разказан най-просто като един “Тантур”:
Тантурест, татуиран, с натъртено телосложение, късоглав, дори бикоглав, с яки, само че къси крайници и с остриган до голо череп. Изразено коремие, джапанки (през лятото), податлив да застане неподвижно сумтящ някъде по средата на пътеката, коридора, улицата, стълбите и да пренебрегва сполучливо наличието или съществуването на други хора и неудобството, което им предизвиква, като им препречва пътя и физически ги пренебрегва.
По тротоара Тантурът върви с особена разкрачена походка, заемаща три пъти повече пространство от индивида с приблизително обучение, който населяваше в миналото улиците на градовете, само че последователно изчезна. Много бих писал за този, теоретично произхождащ като всички нас от сарматските степи конен боец, смел поробител и прочие, само че се спирам и се запитвам: за какво от нашите славни прародители, след толкоз генерации, най-после като генетично най-успешен вид, се е пръкнал точно тоз Тантур?
С неговата несъмнена жизнеспособност, с неговите татуировки по гърдите и гърба, ритмичната, подхвъргаща корема му музика за танци и непоколебима убеденост, че на него принадлежи днешна България.
И като нямам отговор, се вглеждам в дамата до него. Аз няма да я разказвам тук. Ще кажа единствено името ѝ:
Джу.
От джуки. Това е цялото изложение на дамата до Тантура.
Джу – дамата, която се е сдобила с устни, които заемат половината ѝ лице и те са заплатени от Тантура. Няма никакъв смисъл да се разказват останалите елементи на нейното тяло. Нито ролята в бъдещото им семейство и в антропологията на българския жанр.
Хей, Джу?…
От Facebook профила на Любомир Канов, психиатър и публицист
