Глобалното затопляне прави алпийския живот по-рисков. Топенето на ледници предизвиква свлачища, а защитата на планинските селища става все по-скъпа и трудна. В Швейцария започва труден разговор – да се строи ли наново или да се отстъпи пред природата.
След като върхът на планината и част от ледника се срутиха, швейцарското село Блатен беше напълно унищожено. 300-те му жители оцеляха благодарение на навременна евакуация, но изгубиха домовете, фермите и историята си, пише BBC.
Причината според учените е в климатичните промени – топенето на пермафроста прави алпийските склонове все по-нестабилни. Средната температура в Алпите расте, а ледниците се свиват. Все повече села са под риск от свлачища и срутвания.
Затоплянето топи пермафроста – „лепилото“ на планините. Планинските склонове стават по-нестабилни. Свлачищата се увеличават и са по-трудни за прогнозиране.
Възстановяването на Блатен ще струва над 1 милион долара на човек. В Швейцария започна дебат – дали си струва да се спасяват всички алпийски общности, или е време някои от тях да бъдат изоставени.
Алпите са важни за швейцарската идентичност. Всяка долина има своя култура и диалект. С разрушаването на села като Блатен, изчезват и традиции.
Преди бедствието, жителите вярвали, че ще се върнат скоро. Никой не очаквал мащаба на свлачището. „Земята се разтресе“, спомня си един от тях.
Жителите не говорят за климатичните промени. Смятат, че това е рядко природно бедствие. Но учени са убедени, че глобалното затопляне е фактор. Пермафростът се топи. Планината губи своята стабилност. Ледниците също се отдръпват и вече не поддържат склоновете.
През последните години е регистрирано рекордно свиване на ледниците. Температурите в Алпите растат. В дните преди срутването, границата на нулевата температура се е издигнала над 5000 м – по-високо от всички планини в страната.
В други райони също има опасности. Село Бриенц е евакуирано преди две години. Жителите не могат да се върнат. Над Кандерщег скалите са нестабилни. Там има готов план за евакуация. През лятото валежите допълнително повишиха риска.
През 2017 г. близо до Бондо свлачище уби осем туристи. Селото беше възстановено за 64 милиона долара. Понтрезина изгради защитна стена още през 2003 г.
Въпросът дали трябва да се спасяват всички алпийски села става все по-спорен. След бедствието в Блатен имаше съчувствие, но и критики. Някои медии поставиха под въпрос дали градовете трябва да финансират опасни селски райони. Според някои швейцарците са „в капан на съчувствието“.
Това ядоса много хора. Макар три четвърти от населението да живее в градове, много от тях имат корени в планините. Думата „хаймат“ означава не просто „дом“, а спомени, идентичност и корени. За семейство Калберматен „хаймат“ е долината и нейният диалект.
Те се страхуват, че ще изгубят и други елементи от културата – като дървените маски Tschäggättä, уникални за долината.
Проучване показа, че швейцарците най-много ценят природата и стабилността си. Но никой не ги е питал колко са готови да платят за тях.
Селото Блатен е съществувало от 800 години. И все пак изчезна. „Не можем да спрем планината“, казва кметът.
Планината остава заплаха, но и дом. „Прадядовците ни са живели тук. И децата ни ще живеят тук“, казват хората. „Оцеляхме. И още сме тук“.
И други села са застрашени – като Бриенц и Кандерщег. Понякога се стига до евакуация. Държавата вече харчи по половин милиард долара годишно за укрепване, но нуждите растат.
