Човечеството успешно е изпратило изследователски сонди на Марс и Венера, две от четирите скалисти планети в Слънчевата система. Не всички планети обаче са подходящи за меко кацане. Газовите гиганти Юпитер и Сатурн, например, са съставени предимно от водород и хелий. Опитът за „кацане“ върху тях би завършил с катастрофа, пише IFLScience .
Най-близко до тях човечеството се доближава, когато сонди са се разбили в атмосферата на тези планети като част от своите мисии. В случая с Юпитер, за да предотвратят евентуално замърсяване на неговия спътник Европа.
„Входната точка на сондата в атмосферата на гигантската планета е на около 1/4 градуса южно от екватора на Юпитер. Ако наблюдателите бяха на нивото на облаците, те щяха да видят как Галилео навлиза в атмосферата под ъгъл от около 22 градуса над местния хоризонт“, обяснява НАСА.
В този случай обаче думата „влита“ е „меко казано“. В края на краищата скоростта на устройството спрямо тези наблюдатели е 48,2 километра в секунда. Това е същото, като да прелетиш от Лос Анджелис до Ню Йорк за 82 секунди.
Сондата предава данни около час преди да се изключи, много преди да достигне каквато и да е повърхност. Подозренията са, че Юпитер има скалисто ядро, но това не е потвърдено. И дори да е така, температурите и налягането са толкова екстремни, че стоенето върху него би било далеч от ходенето по скалиста планета.
Подобно на газовите гиганти, ледените гиганти са съставени предимно от водород и хелий. Те обаче съдържат и други елементи, което усложнява нещата.
„Трудно е да се каже със сигурност, защото Уран и Нептун са обвити в обвивка от водород и хелий. Но астрономите смятат, че водата, амонякът и метанът в мантиите им са течни под много високо налягане - така че не са съвсем „лед“, обяснява д-р Карол Хасуел, старши преподавател по физика и астрономия в Отворения университет.
Според него Уран и Нептун са наречени ледени гиганти, защото се смята, че водата, амонякът и метанът са били в твърдо състояние, когато са се образували.
Нито една от тези планети няма твърда повърхност, върху която да се кацне. Външните слоеве, които виждаме, са вихрушки от газове. Ако обаче започнете да падате в планетата, в крайна сметка ще достигнете твърдото ядро.
„Нептун няма твърда повърхност. Атмосферата му (предимно водород, хелий и метан) се простира на големи дълбочини и постепенно преминава във вода и други разтопени „ледове“ над по-тежко, твърдо ядро с масата на Земята“, казват от НАСА.
Смята се, че ситуацията на Уран е подобна.
Така че, ако се опитате да кацнете на Уран или Нептун, в крайна сметка ще достигнете скалистото ядро. Но дотогава вече ще сте във вид на „човешка супа“.
