Ще стане ли по-скъпо в магазините, ще се сложи ли край на промоцииите и ще бъде ли ограничен изборът от продукти заради новото законодателство за надценките и еврото, което стягат депутатите с цел да бъдат по-защитени и потребителите, и българските производители.
Подготвяни промени в законодателството за търговските вериги и ценообразуването крият сериозни рискове за потребителите. Това предупреди старши изследователят от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев . Той анализира последните проектозакони, които депутатите се готвят да гласуват.
Ганев изрази притесненията си по повод два основни законопроекта – този за приемането на еврото и Закона за веригата на доставки, които, според него, залагат предпоставки за административни интервенции върху цените, ограничаване на промоциите и въвеждане на задължителни квоти за български стоки.
„В момента се готвят текстове, които дават правомощие на Министерския съвет да въвежда мерки при „извънредно поскъпване“ на стоки, без да е дефинирано какво означава това”, заяви икономистът. По думите му подобна неяснота крие сериозни рискове за непредсказуеми административни намеси, включително тавани на цени и регулации върху надценките.
„Това е механизъм, който много напомня на извънредните мерки по време на COVID, когато на правителството се даде пълен картбланш да обявява извънредно положение. Всеки бюрократ, получил власт, има склонност да я използва максимално“, коментира по Нова телевизия.
Той подчерта, че друга опасна мярка е ограничаването на търговските промоции – според новите текстове отстъпките няма да могат да надвишават 10%. „Това ще сложи край на обичайните намаления от 20-30%, а в някои случаи и до 50%, които потребителите свикнаха да очакват“, предупреди икономистът.
Особено тревожни според Ганев са текстовете, които въвеждат задължителни квоти за български стоки. Законопроектът предвижда търговските обекти да осигуряват минимум 80% българско производство в асортимента на млякото и 50% за други основни стоки. „Макар на пръв поглед това да изглежда като мярка в полза на родното производство, всъщност ще се създадат предпоставки за по-високи цени и дефицит“, обясни той. Ганев посочи, че в някои продуктови групи българското производство не може да покрие напълно потреблението, а принудителното налагане на квоти ще намали конкуренцията и ще премахне възможността вносът да оказва ценови натиск.
„Тези мерки ще облагодетелстват най-големите производители, които държат по-голям дял от производството и диктуват цените. Малките производители, които трудно ще могат да спазят новите регулаторни изисквания за доставки и договори, ще бъдат ударени най-силно”, добави той.
Ганев напомни, че подобни опити за въвеждане на квоти са били правени и в миналото, което е довело до откриване на наказателна процедура от Европейската комисия срещу България. По думите му, ако тези текстове бъдат приети, е много вероятно страната отново да се сблъска със санкции за нарушаване на принципите на свободния вътрешен пазар на ЕС.
Според икономиста философията зад законопроекта е лобистка и обслужва интересите на определени сектори в земеделието.
„Министерството на земеделието е силно повлияно от големите производители, които търсят гарантиран пазар и липса на конкуренция, като същевременно не искат да правят отстъпки в цената чрез промоции“, заяви той. „Когато се постави таван на промоциите и се гарантира пазарен дял със закон, се създава удобна среда за поддържане на високи цени без страх от конкуренция. В крайна сметка цената ще я плащат всички потребители“, каза още икономистът
