Лято е. Качвате се на влак, за да пътувате из Европа. Лаптопът е отворен, списъкът със задачи е готов – но влаковият интернет има други планове. Имейлите не се изпращат, страниците не се зареждат, а за стрийминг и дума не може да става.
Европейските железопътни компании често рекламират интернет във влаковете като удобство. За много пътници това все още е изпитание за търпението, а не начин за работа.
„Качеството на Wi-Fi във влаковете в Европа е много слабо“, казва анализаторът от компанията за изследване на свързаността Ookla, Люк Кийо, пред POLITICO.
Високата скорост на влака затруднява антените и мобилните устройства да поддържат връзка между сменящите се клетъчни кули. При скорост 200 км/ч устройството преминава през зона на нова клетка на всеки 45–60 секунди. Това води до технически проблем, наречен ефект на Доплер. При него движението променя честотата на сигнала, както сирена променя тона си, и връзката се прекъсва.
На влаковете на френската SNCF пътниците получават предупреждение при свързване с интернет: „Поради липса на покритие и висока скорост качеството на Wi-Fi може да се различава от това у дома“. Те съветват да не се гледат онлайн видеа, за да се ограничи натоварването на мрежата.
Проблемът не е само скоростта или броят на кулите. Много вагони са изградени с прозорци, които имат метално или специално стъклено покритие. То пречи на радиосигналите да проникват, превръщайки вагона в нещо като клетка на Фарадей. Това е електромагнитна защита, която блокира сигналите, подобно на това, което се случва в асансьор.
Миналата година белгийската SNCB се отказа да инсталира Wi-Fi във влаковете си заради високите разходи и зависимостта от мобилните оператори. Вместо това инвестира в премахване на покритията от стъклата, за да пропускат по-добре мобилния сигнал. От компанията призоваха операторите да подобрят качеството на връзката около жп инфраструктурата.
Честотният диапазон, използван за 5G в Европа, трудно преминава през дървета и листа, които често има край жп линиите. Това затруднява връзката с пътниците във влака. При 4G ниските честоти пренасят по-малко данни, но пътуват по-далеч и преминават по-лесно през препятствия.
„Виждаме всяко лято значително влошаване на мобилната връзка в райони с много растителност“, допълва Кийо. Хиляди тунели в европейската мрежа правят задачата още по-трудна.
Швейцария е безспорен лидер. Там скоростта на влаковия интернет е близо 30 пъти по-висока от тази в Австрия и Нидерландия. Само тя надвишава 25 мегабита в секунда – минималната скорост за стабилна връзка.
Някои железопътни компании търсят решение в сателитите. Чешките железници тестват мрежата Starlink на Илон Мъск. Французите от SNCF разглеждат и Eutelsat, но засега без коментар. Сателитната връзка работи добре в самолетите, но за влаковете е само допълнение към останалите технологии.
„Много се мисли как да се докара сигналът до влака, но се забравя как да се разпредели вътре“, казва Кийо. Оборудването и стандартите за Wi-Fi имат голямо значение. В Полша, която е в дъното по качество, влаковете още работят с Wi-Fi 4 от 2009 г., който е значително по-бавен от новите технологии.
„Ако няма покритие, няма да има мобилен сигнал във влака, независимо от технологията“, обясняват от SNCB. Използването на личен хотспот не е решение – много индивидуални мрежи създават силни смущения.
Влаковият интернет в Европа все още е слаб и стабилната връзка ще остане несигурна още дълго време.
