Стела Римингтън, първата жена, застанала начело на британската контраразузнавателна служба MI5, е починала, съобщи семейството ѝ.
В изявление се казва, че тя е издъхнала „заобиколена от своето обично семейство и кучета и решително се е държала за живота, който обичаше, до последния си дъх“. Римингтън, която бе и писателка, е починала на 90-годишна възраст.
Смята се, че тя е вдъхновение за образа на М, изигран от Джуди Денч в филмите за Джеймс Бонд.
Настоящият генерален директор на MI5 сър Кен Маккалъм заяви, че Римингтън „проби дългогодишни бариери“ като първата жена на този пост. По думите му, нейното ръководство „въведе нова ера на откритост и прозрачност относно работата на MI5 за опазване на сигурността на страната – наследство, което продължава и днес“.
Тя бе назначена за генерален директор на MI5 през 1992 г., пое длъжността през следващата година и остана на поста до пенсионирането си през 1996 г.
„Домакинята супершпионин“
Прякорът ѝ „housewife superspy“ („домакинята супершпионин“) идва от факта, че е първият ръководител на британска разузнавателна служба, чието име е обявено публично, и защото е съчетава живота на майка и домакиня с една от най-тайните и напрегнати професии в страната.
Прякорът идва от медийния отзвук през 1993 г., когато MI5 за пръв път официално назовава своя директор-генерал и дори допуска публични снимки. До този момент всички ръководители на службата са били анонимни. Контрастът между образа на „обикновена“ жена с деца и ролята на шеф на контраразузнаването предизвиква сензация в британската преса, която бързо измисля това прозвище.
Римингтън прави много, за да извади службата от сенките и да обясни ролята ѝ на обществото, включително чрез разсекретяване на исторически досиета в Националния архив.
Назначението ѝ – обявено с кратко двуредово съобщение без снимка – предизвиква сензация, не само защото е първата жена начело на подобна служба.
През 1993 г. MI5 публикува брошура, която за първи път изнесе определени факти в публичното пространство, а Римингтън позира редом до тогавашния вътрешен министър Майкъл Хауърд, за да я представи официално.
Въпреки резервите на някои представители на властта, тя получава разрешение да изнесе престижната лекция „Димбълби“ по BBC за ролята на службите за сигурност в демокрацията.
По време на нейния мандат MI5 се изправя пред заплахи от ИРА и Русия, а започва да се появява и ислямисткият тероризъм.
През 1996 г. тя е удостоена с титлата „дама“ в Новогодишния списък с отличия на кралицата.
Автобиография и романи
Пет години след пенсионирането си, въпреки недоволството на много от бившите ѝ колеги, тя публикува автобиографията Open Secret. В нея описва как е съчетавала работата, която често е изисквала прикритие, с отглеждането на малки деца.
В един случай бавачката ѝ се обажда, че по-малката ѝ дъщеря е в болница с гърчове, докато Римингтън се готви за ключова среща с потенциален беглец от чуждо разузнаване. Тя първо отива в болницата, но успява да се яви и на срещата – дори се налага да заеме пари от беглеца, за да плати такситата.
По-късно тя пише няколко романа, чието действие се развива в света на разузнаването и контратероризма. След MI5 работи като независим директор в компании като Marks & Spencer и BG Group.
Началото на кариерата ѝ
Родена като Стела Уайтхаус през 1935 г. в Саут Норууд, южен Лондон, тя учи в Единбургския университет. През 1963 г. се омъжва за дипломата Джон Римингтън. Две години по-късно двойката се премества в Индия заради дипломатическия му пост в Ню Делхи, където тя започва 29-годишната си кариера в MI5.
Работи в различни направления, включително контраразузнаване и борба с тероризма. По време на нейното ръководство службата поема водеща роля в борбата срещу терора на ирландските републиканци.
