„Отказът на българските граждани да упражняват правата си и да поемат отговорностите си е по същество доброволно приемане на недемократичен модел на управление – нещо, за което всеки политически изнасилвач винаги е мечтал”, твърди бизнесменът–политолог.
Стефан Гамизов е на 36 години. Собственик е на консултантска компания, която предлага услуги за предотвратяване на възможности за възникване на лоши бизнес практики: корупция, нарушаване на правилата на свободна вътрешна конкуренция, осигуряване на защита от корпоративни и криминални групи за натиск за придобиване на нерегламентирани облаги. Основател е на Фондация «Референдум.бг», развиваща дейност, свързана със защитата на конституционните права на гражданите с акцент върху антисемитизма, ксенофобията и расизма.
Интервю на
Елизабет Дафинова
- Как ще коментирате отминалите местни избори? Какво необичайно се случи на тях според вас? Кой беше феноменът - купуването на гласове, което Доган нарече „европейска практика", макар че тя май е американска, или появата и доброто представяне в отделни региони, особено по Черноморието, на т.нар. бизнеспартии?
- В САЩ няма практика за купуване на гласове.Това е лъжа, която се опитва да оправдава български престъпления.
Местните избори бяха поредната стъпка към утвърждаването на фасадната демокрация . Този политически феномен произтича от това, което аз наричам култура на подмяната - става дума за имитация на демократични практики и процедури, които обаче в основата си са опорочени от авторитарни или тоталитарни такива, присъщи на всички основни политически партии у нас.
Купуването на гласове и амбициите на нови бизнесформации не са нищо по-различно от демонстрация на най-уродливите явления, характерни за дългата традиция за насилие върху свободната човешка воля в България. Най-лошото обаче е, че те утвърждават циничната максима, че политиката е мръсна работа и не изисква морален ангажимент към обществото - тази теза у нас откровено се налага от почти всички представители на т. нар. "политически елит", като основният вдъхновител е президентът Първанов. Това е смъртоносно за демокрацията, но като че ли никой от политиците не се интересува от това в момента. Крайният резултат ще бъде отново много нещастие за всички.
- Победи ли ГЕРБ и защо? Как ще коментирате преизбирането на Б. Борисов за кмет с около 200 000 от гласовете на почти двумилионна София? Поведението му в началото на втория мандат, мераците му за премиер? Кого чакаме - новия Стамболов?
- Ще започна отзад напред. В никакъв случай не можем да очакваме от Борисов да се превъплъти в съвременния Стамболов. Аз вярвам на публикацията в американското списание CQ и моят анализ на феномена ГЕРБ се основава в голяма степен на подобно гледище. В допълнение обаче бих добавил, че Бойко Борисов в тандем с Първанов са в състояние да реализират най-лошите прогнози за развитието на демократичния модел у нас. Подобно нещо наблюдаваме вече в Русия - става дума за класически модел на т. нар. "демократура", уродлива форма на диктатура, която е следващият етап от развитието на фасадната демокрация - запазване на демократичните институции, но изпразването им от съдържание и подмяната на демократичната процедура с откровено диктаторски методи на управление.
- Излезе ли вярна теорията ви за новия тоталитаризъм, без свастики и факли, който се крие в „безотговорността ни да бъдем граждани и в мързела ни да практикуваме правата си", което всъщност води до фасадна демокрация?
- Вие как мислите? Огледайте се! Да виждате по улиците щастливи хора? Това, което се случва днес в Русия и това, което става в България, е не толкова заради своеволията на върхушката, защото насилниците са винаги такива, а най-вече заради безотговорността на онези, които иначе се наричат граждани на ЕС, да упражняват правата си и да поемат отговорностите си. По същество това е доброволно приемане на недемократичен модел на управление - нещо, за което всеки политически изнасилвач винаги е мечтал.
- Как ви изглежда София след всяко ново завръщане от САЩ?
- Изоставено място, без надежда, където местни феодали жонглират с реториката на официален Брюксел, за да продължат да управляват с модела на балкански сатрапи от не толкова далечното минало.
- Защо обединените СДС и ДСБ в „Алианс за София" и кандидатът им Мартин Заимов не успяха да мобилизират десния електорат, така че да се стигне до балотаж?
- Първо, защото подобна коалиция беше в противоречие с елементарните правила на политическия и човешкия морал. Второ, защото десницата отдавна е загубила идеологическото си право да се определя като такава. Трето, защото кандидатът Заимов не е символ на Свободата, която търсят със сърцата си толкова много хора тук. А и му липсва мъжката харизма.
Ако продължа да изброявам, сигурно мога да стигна до безкрайно много логични изводи, имайки предвид какво се случи в т. нар. дясно в последните години.
- Какво целеше БСП с издигането на кандидатурата на разузнавача Бриго Аспарухов? Ако беше Георги Кадиев, щеше ли да стигне до балотаж?
- За БСП тези избори в София, както и други подобни, са нещо като досадно задължение, от което не можеш да избягаш. По скоро съм склонен да мисля, че партията участваше с тази кандидатура, за да реши някои вътрешнопартийни проблеми.
- Разпада ли се НДСВ или се чисти и укрепва?
- В корпорацията НДСВ се случи бунт на акционери, недоволни от начина, по който се раздава дивидентът. Просто управителният съвет ги окраде и те си искат парите. Никой от тях не е влязал там с идея да прави политика, а пари. Сега е късно за лицемерието, че са политици, а не обикновени балкански тарикати.
- Как ще коментирате парламентарните избори в Русия? Диктатура или демократура? Права ли е Татяна Дончева, когато говори, че президентът Първанов провежда путинизация в България?
- Демокрацията в Русия вече е в кома. Вирусът "Путин" се
превръща в опасен не само за Русия, а и за целия свят - той храни не само
амбициите на българските управляващи, а и на всички саморасли диктаторчета по
света. Което прави Путин опасен за демокрацията въобще. Оттук насетне Путин ще
става все по-войнствен и агресивен. Не е далеч времето, когато той ще се опита
да приложи днешния руски модел на управление в политическа практика на други
страни. Отношенията между Русия и Запада вече са трайно влошени и вече сме в
нова форма на Студената война. Русия за Европа ще стане по-опасна от ислямския
въпрос. Путин иска отново да превърне Русия в свръхдържава, способна да се
противопостави на Америка и на Свободния свят, както във времената на СССР, и
да наложи хегемония над европейската, а даже и над цялата икономика (чрез
стратегически съюзи с Китай, Индия, латиноамериканските левичари, моллите в
Техеран и др. геополитически маргинали). В култура, изпълнена с дълбок комплекс
за малоценност като руската, това предизвиква всенароден ентусиазъм.Е, разбира
се, това е и гаранция за години наред нещастие и страдание, както винаги за
руския народ. Но страданието и насилието е просто част от тази култура.
Резултатите от изборите сочат, че Путин вече е стабилен в Русия за дълъг период от време и ще се опита да намери реализация на собствените си стратегически амбиции чрез своите слуги в Източна Европа, включително и България.
Оттук насетне Русия ще съществува, за да враждува със Запада - това осигурява политическа подкрепа вътре в страната. А всъщност, това винаги е било неизменна характеристика на руската външна политика.
- Защо давате за пример Първанов и Костов винаги, когато говорите за моралното изчерпване на политическата класа или политическия елит у нас? Те ли са най-ярките примери?
- Защото всеки от тях, воден от нездрави и мрачни амбиции, нямащи нищо общо с човеколюбието, се опита да се превърне в морален коректив на обществото и държавата. И всеки от тях се провали в това. Първанов - защото се превръща в диктатор, погазвайки конституцията на страната и намесвайки се в политически процеси, които са далеч от неговите правомощия. Костов, защото бе избран, за да върне моралния облик на управлението, но не направи това. Напротив - превърна се пример за корумпирана власт.
- Нужен ли е ремонт на кабинета на тройната коалиция и кога? Има ли условия и податки за предсрочни избори? Кого биха обслужили те? Трябва ли пак да изберем по-малкото зло?
- Да, трябва да си отидат министрите свързани с Първанов, за да се възстанови постановеният от Конституцията баланс на властите. Докато това не се случи, България ще е много близко до състояние на конституционен преврат.
- Как ще коментирате неотдавнашната учителска стачка и постигнатото от нея? Започва ли вече взаимодействие между бизнеса и образованието или всичко пак си остава на думи?- Стачката не донесе никакъв успех за съсловието, но се превърна в доказателство за неспособността на гражданите да искат реформиране на социалното статукво и да разпознават и недопускат да бъдат употребявани за целите на насилието. Липсата на реформаторско усилие от страна на учителите доказа маргинализирането на синдикатите в този им вид и с тези лидери като изразители на част от обществената воля.
- Лъжем ли ЕС за борбата с корупцията и с организираната престъпност? За какво още лъжем, а те се правят, че ни вярват? Докога са склонни да си затварят очите - вероятно не до безкрайност?
- Големият проблем на България не е криминалната престъпност на улицата и дебеловратите момчета, а престъпниците с бели якички. Истинската мафия са организираните престъпни групи с бели якички, които в България са поне чертири и които са и основният генератор на корупционни и антиконституционни практики у нас. И понеже част от брюкселският елит също е толкова корумпиран, колкото и българският, имитацията на усилие за борба с престъпността се трансформира в бюрокрация и изпразнени от съдържание стратегии за нейното овладяване.
Но най-големият проблем на хората в България остава огромната и непосилна вече за понасяне лъжа, че човешкият живот и щастие сами по себе си имат стойност. Както и че Свободата е кауза, за която си заслужава да направиш всяка възможна жертва.
