В разгара на горещия август пет момчета от Сунгурларе – Даниел Гълъбов, Александър Димитров, Виктор Николов, Атанас Кръстев и Станислав Божиков – замениха лятната си ваканция с тежка и опасна мисия: да помагат при овладяването на пожарите в района.
В началото на август огнената стихия обхвана хиляди декари гори и земеделски площи около Сунгурларе, като пламъците застрашиха домове и животни. В продължение на дни пожарникари, горски служители и десетки доброволци се бореха с разпространяващия се огън в труднодостъпни терени и при екстремни температури.
Сред тях бяха и петте момчета. Носеха вода, храна и помощни материали, участваха в гасенето с пръскачки и цистерни, изнасяха тежко оборудване и помагаха там, където липсваха ръце. Даниел, например, въртеше педалите на колелото си, за да стига бързо до пожарникарите с вода и провизии.
„Майка ми и баща ми така са ме възпитали – да помагам на хора в нужда“, разказа 16-годишният Даниел. А Станислав добави: „Няма смисъл да ни е страх. Това е нашият роден град. Правим го за природата. Трябва да помагаме“.
Даниел
В Министерския съвет момчетата получиха аплодисменти и благодарности за своя принос.
„Щетите от пожарите ще се възстановяват с години и десетилетия, затова, колкото можем, трябва да спасим“, каза Атанас.
След дните, прекарани в борба с огъня, момчетата се връщат към ваканцията си – но вече с пример, който вдъхнови цяла България.
Разкази за петимата тийнейджъри бързо се разпространи в социалните мрежи, където стотици хора изразиха възхищението и подкрепата си. Мнозина подчертаха, че в моменти на бедствие истинският човешки дълг е ясен – хващаш и помагаш с каквото можеш, пазиш себе си, но не стоиш безучастен, докато други се борят.
Историята на петте момчета от Сунгурларе показва простата истина – когато бедата дойде, не чакаш, а действаш. Именно така общността остава силна, а хората – заедно.
