Сярата е десетият най-разпространен елемент във Вселената и ключов градивен елемент за планетите, звездите и за самия живот. На предишни наблюдения постоянно учените откриват много по-малко сяра в молекулярна форма, отколкото би трябвало да присъства. Мистерия, която отдавна озадачава астрохимиците.
Както пише interestingengineering.com , международен екип от изследователи сега предполага, че липсващата сяра не е изчезнала, а по-скоро се крие в междузвездния лед.
Проучване, публикувано в списание Nature , показва, че в студения космос, серните атоми могат да се свързват помежду си, за да образуват две „стабилни конфигурации“ на повърхността на ледените прахови зърна.
Едната е октасулфурна корона, пръстен от осем серни атома. Другата е полисулфан, верига от серни атоми, свързани с водородни атоми. Тези образувания са способни да задържат сярата в твърдо състояние вътре в леда, което обяснява защо е трудно да се открие с конвенционални измервания в газова фаза.
Освен това, молекулярната структура на сярата се променя постоянно. Елементът не поддържа постоянна форма, като преминава между конфигурации като корона и верига. В резултат на това високата нестабилност на серните връзки ги прави трудни за откриване с помощта на стандартни методи, използвани в телескопи като James Webb.
Въпреки това, благодарение на откритието на екипа на стабилни форми на сяра в леда, астрономите вече имат ясен план за бъдещи изследвания.
По-специално, изследването предполага, че в тези ледени области на междузвездното пространство вероятно съществува резервоар от сяра.
Астрономите вече могат да използват мощни радиотелескопи, за да фокусират изследванията си върху региони, в които се образуват звезди. В тези високоенергийни среди се очаква ледените молекули да сублимират от твърдо състояние в газообразно, потенциално освобождавайки задържана сяра в откриваеми форми.
Преди това учените откриват една от най-големите черни дупки с маса от 36 милиарда слънца.
