Изкуството е най-дълбокия пристан на човешкото в човека. И е най-близко до Христовата саможертва. Всяко излизане на човека от него е пагубно. Превръща го в статистика. В биологична единица, данъчен номер, банков код, търговски баркод, военен мобилизационен номер. И тогава иде Злото.
Социалните теории, политическите експерименти, евгениката, шашмите като изкуствения интелект и прочие, както и цялото регресивно „съвременно изкуство“, в което човекът е обект на презрение.
Токатите и фугите на Бах, 5- ият клавирен концерт на Бетовен, Адажиото на Моцарт, Мона Лиза на Да Винчи, книгите на големите писатели и поети – това са енергийните места за презареждане на душите, за реабилитирането на Човека.
Недялко Славов
