Под червени знамена и златен бюст на революционния лидер Хо Ши Мин в централното партийно училище в Ханой, лидерът на Комунистическата партия То Лам обяви „нова ера на развитие“ в края на миналата година. Речта не беше само символична. Тя даде старт на може би най-амбициозната икономическа реформа на Виетнам от десетилетия.
Виетнам си е поставил цел да забогатее до 2045 г. и да стане следващата „азиатска тигрова икономика“. Така се описва бързият подем на страни като Южна Корея и Тайван, пише Асошийтед прес.
Предизвикателствата са големи. Трябва да се съчетае икономическият растеж с реформи, да се справи с застаряването на населението, климатичните рискове и тромавите институции. Натиск идва и от президента Доналд Тръмп заради огромния търговски излишък на Виетнам със САЩ.
През 1990 г. средният виетнамец е можел да си позволи стоки и услуги за около 1200 долара годишно, коригирано по местните цени. Днес тази сума е над 13 пъти по-висока – 16 385 долара.
Виетнам се превърна в световен производствен център с нови магистрали, небостъргачи и разрастваща се средна класа. Милиони хора излязоха от бедността. Но моделът на евтин износ започва да се изчерпва. Реформите за развитие на частния сектор, социалната защита, технологиите и зелената енергия са спешни, а климатичните промени ги затрудняват.
„Всички трябва да се включат. Нямаме време за губене“, казва Мими Ву от консултантската компания Raise Partners.
Износният бум няма да носи растеж завинаги
Инвестициите скочиха заради напрежението между САЩ и Китай. САЩ вече са най-големият пазар за виетнамски стоки. Бивши тихи предградия сега са индустриални зони и логистични центрове за световни марки.
През 2024 г. търговският излишък на Виетнам със САЩ достигна 123,5 милиарда долара. Това разгневи Тръмп, който заплаши с 46% вносно мито. Двете страни се споразумяха за 20% данък и двойно по-висок за стоки, за които има съмнения, че са пренасочени през Виетнам, за да избегнат американските ограничения.
Виетнам обмисляше промяна в икономическата си политика още преди тези тарифи. Страната се страхува от т.нар. „капана на средните доходи“, при който икономиките спират да растат без сериозни реформи. Южна Корея заложи на електрониката, Тайван – на полупроводниците, Сингапур – на финансите.
Днес виетнамската икономика е по-разнообразна и сложна. Тя не може да разчита на един сектор, за да расте, когато заплатите се увеличават и евтината работна ръка вече не е основното ѝ предимство.
Планът на Виетнам
Виетнам следва примера на Китай. Залага на високите технологии – чипове, изкуствен интелект, възобновяема енергия. Държавата дава данъчни облекчения и подкрепа за изследвания в Ханой, Хошимин и Дананг.
Страната инвестира в инфраструктура – ядрени централи за граждански нужди и високоскоростна жп линия за 67 милиарда долара, която ще намали пътуването от Ханой до Хошимин на осем часа.
Правителството иска да превърне Хошимин и Дананг в световни финансови центрове със специални правила, по-ниски данъци, подкрепа за финтех компании и по-бързо решаване на бизнес спорове.
Реформите засягат и институциите – министерства се обединяват, малки бюрократични структури се премахват, а 63-те провинции ще станат 34 по-големи региона.
Частният бизнес излиза напред
През май партията прие Резолюция 68. Тя обявява частните компании за „най-важната сила“ в икономиката. Целта е да се намали доминацията на държавните и чуждите фирми.
Досега големите международни корпорации водеха виетнамския износ. Те използваха вносни материали и евтина местна работна ръка. Местните фирми останаха в ниския сегмент на веригите за доставки и трудно получаваха кредити и достъп до пазари.
Сега Виетнам иска да създаде „национални шампиони“ – конкурентни компании, които да растат на световния пазар. Държавата предлага по-лесни кредити, предимство при държавни поръчки и помощ за излизане в чужбина. Дори мащабни проекти като високоскоростната железница вече са отворени за частни фирми.
До 2030 г. целта е поне 20 частни компании да станат глобални играчи.
Натиск от климатичните промени
Климатичните рискове са реални. През 2024 г. тайфунът Яги причини щети за 1,6 милиарда долара и намали БВП с 0,15%. Според Световната банка Виетнам може да губи до 14,5% от БВП годишно до 2050 г., ако не предприеме сериозни мерки. До 2030 г. още един милион души могат да изпаднат в крайна бедност.
Наред с това страната застарява. Периодът, в който работоспособното население превишава зависимите групи, ще приключи през 2039 г. Работната сила ще достигне своя връх три години по-късно. Това ще намали производителността и ще натовари социалните услуги.
Виетнам планира да увеличи достъпа до профилактични грижи, да вдигне постепенно пенсионната възраст и да насърчи повече жени да работят официално. Това ще запълни липсата на работна ръка и ще подкрепи „здравословното остаряване“.
