Държавните органи да концентрират вниманието си преди всичко върху исканията за използване на специални разузнавателни средства (СРС), а онзи, който разписва искането, да носи персонална отговорност за достоверното му съдържание.
Това препоръча Бойко Рашков, бивш зам.-министър на правосъдието и председател на Бюрото за контрол на СРС-тата при представянето на книгата си „Специални разузнавателни средства“, която излиза от университетското издателство „Св. Климент Охридски“, пише "Всеки ден".
“Надявам се в тази книга да се намерят рационални моменти, включително и от българския законодател. Това е едно научно, безпристрастно изследване, което предлага и идеи за усъвършенстването на законодателството. Разбира се, дава и оценка на онова, което се случва по отношение на контрола на специалните разузнавателни средства в нашата страна”, обясни Рашков при представянето.
В книгата е направен опит за цялостно научно разработване на този способ за събиране на доказателства. Обхващат се националното законодателство, решения на Европейския съд по правата на човека, практиката на българските съдилища, регламентацията на подслушването в повечето европейски страни, САЩ и Австралия.
Според Бойко Рашков сериозно трябва да се помисли дали към мотивираното искане за използване на СРС-та не трябва да се приложат и събраните факти до този момент, с което да се аргументира самото искане. “За да може съдията да се убеди, че това действително е така. Иначе разкриването на достоверността на тези документи, които се пращат в съда, може да стане, само ако се разрази подобен скандал, какъвто имаме в момента и някой се заеме сериозно да направи проверка. В противен случай всичко остава забулено в тайна”, отбеляза авторът.
“Не може да се подписват разрешения на коляно. Аз ще призная, че съдът започва да упражнява правомощията по закон, да бъде стожер на законността, само когато разрешенията не са 99.9% от исканията. Тогава ще се убедим, че има някаква форма на съдебен контрол, а не както е сега. Като съпоставим после и резултатите, които се ползват по делата, картината става трагична”, допълни Рашков.
От думите му стана ясно, че закритото Бюро за контрол на СРС е било полезно, защото се е осъществявал граждански контрол без политическа намеса. “Тогавашното политическо мнозинство също можеше да създаде такава парламентарна подкомисия, която да управлява политически контрола върху специалните разузнавателни средства. Може да се направи аналогия с моменталното закриване на Бюрото за контрол на СРС и възлагане на неговата дейност автоматично на възможно най-политически органи в нашата страна”, коментира бившият шеф на Бюрото.
Рашков попита как е допуснато съдия, който по закон има право да даде разрешение за използване на СРС, по някакви съображения да бъде пренебрегнат и разрешението да бъде издадено от друг съдия в друг съдебен район. “Това е нарушение на процедурата, а щом е нарушение на процедурата, съдът е свободен да вземе решение дали да включи в доказателствения материал тези факти и тази информация, която е събрана по този неправомерен ред или да я изключи като негоден материал за постановяване на съответните актове”, аргументира се той.
“Кое налага един политически орган, като министъра на вътрешните работи например, да се бърка в събирането на доказателства по висящи наказателни производства? Тъй като СРС са действия по разследване. Защо министъра не упражнява контрол върху разпитите? Върху претърсванията? А упражнява контрол, иска да минават през него тези материали, когато се касае за СРС. Кое налага това? Министърът може ли реално да упражнява контрол, когато от цялата страна всички тези СРС-та трябва да минат през него?”, попита Рашков. Той предлага разпореждането за подслушване да бъде свалено на по-ниско ниво, да се възложи на един координиращ орган, какъвто би могъл да бъде главният секретар на МВР, тъй като той е най-висшата професионална длъжност във ведомството и не би трябвало да е политически обвързан. “За това сега се получава, че един министър чете и отива да чете това, което иска да чете. Където пожелае там го носи и там го чете. И ние казваме браво на този министър, той може да чете”, отбеляза Рашков.
В книгата си бившият следовател е обърнал внимание и на самите технически служби, които боравят със СРС. Те не би трябвало да имат право да създават информационни фондове от СРС-та, а трябва да предават информацията единствено на заявителя. “Някъде по веригата на законотворчеството тази идея се е променила, щом има възможност за филтрация. Тук трябват сериозни промени, за да се елиминира още една възможност за теч на информация, която се събира с тайни способи”, препоръча Рашков.
Засегнат е и проблемът с публичността на съдебните заседания. Тъй като информацията събрана със СРС се счита за класифицирана и представлява държавна тайна, често съдебният процес се гледа в закрито заседание, което пък е в противовес с презумпцията за публичност. “Ако информацията е държавна тайна, тя трябва да е обективна по съдържание такава, а не че някой си говорил къде и с кого ще се срещне днес и ще пие кафе, да се казва, че това е държавна тайна. Съдебното заседание на това основание, само защото тази информация е събрана с някакви по-специални средства, ние го засекретяваме или закриваме заседанието и няма да пуснем вътре публика. От какво се плашим ние?”, запита Рашков. Той отбеляза, че в закона има ред недостатъци и едно от добрите решения е, че все пак съдът има право да прецени дали да гледа публично делото или не.
Друг интересен въпрос, на който наблегна Рашков е – ще се проучват ли за достъп до класифицирана информация членовете на Висшия съдебен съвет. “Ако се проучват за достъп има опасност да се блокира работата на ВСС. Контролът там е само административен и стига само до Държавната комисия за сигурност на информацията и не е съдебен. Ако политическата власт реши да блокира работата на ВСС, както обикновено, така показаха тези 20 години демокрация – изпълнителната власт не харесва съдебната власт. Никога не я е харесвала. Значи може чрез тези способи сега да се блокира работата на кадровия орган на съдебната власт”, коментира Рашков.
“Онези държавни органи, по цялата верига, които разрешават, които разпореждат използването на специални разузнавателни средства, ако не си изпълняват задълженията съобразно закона, да бъдат подведени под наказателна отговорност, с евентуално наказание с лишаване от свобода 5 години. Докато не започне да се прилага този текст, ние ще ги имаме тези скандали, които в момента тресат държавата”, заключи авторът.
На представянето на книгата присъстваха част от авторите на Закона за СРС от предишното правителство – зам.-министрите на правосъдието Илонка Райчинова и Сабрие Сапунджиева, министърът на правосъдието от кабинета “Сакскобурготски” Антон Станков, ексминистърът на вътрешните работи Михаил Миков и настоящият заместник на Цветан Цветанов Веселин Вучков. Всичките приветстваха издаването на тази книга, а Миков обеща да запознае с нея депутатите, които са членове на подкомисията за контрол на СРС. “Ще им я дам да я прочетат и после ще ги изпитам”, пошегува се той.
