Белгия, Нидерландия и Германия преговарят за повторното отваряне на железопътната линия „Железният Рейн“ от 19-ти век , в стремежа си да увеличат военната мобилност в отговор на заплахата от Русия.
„Железният Рейн“, който някога е свързвал пристанището Антверпен в Белгия с индустриалния регион Рур на Германия, е играл ключова роля за съюзническите сили по време и след Втората световна война. Той е бил до голяма степен неизползван в продължение на десетилетия, а части от него са изоставени от 1991 г. насам, пише „Политико“.
Днес, тъй като нуждата на ЕС от военна мобилност нараства и други железопътни линии са изправени пред проблеми с капацитета, „Железният Рейн“ отново е в центъра на вниманието.
Не всички партии обаче са единодушни относно приоритета на възраждането на железопътната линия. По-специално Нидерландия не е особено ентусиазирана. Техният участък е къс, докато паралелната линия Бетуве вече свързва Ротердам с Германия. Неохотата има и търговски корени: пристанището на Антверпен не подкрепя проекта „Железният Рейн“. Вижда го като потенциална заплаха за господството на пристанището на Ротердам в региона.
Експертът по железопътния транспорт от „Газет ван Антверпен“ Херман Велтер смята, че Холандия може да промени решението си.
„Ако ЕС предостави безплатни средства за изграждане на инфраструктура, дори неохотната Холандия ще се включи в проекта“, смята експертът.
Дискусиите за възраждането на „Железния Рейн“ се водят от много години. Сред спорните въпроси са екологичните проблеми. През 2003 г. Белгия и Нидерландия се объръщат към арбитражен съд с въпроса за възраждането на железопътната линия, който постанови, че Белгия може да започне възраждането на железопътната линия, но ще поеме екологични разходи, а Нидерландия ще допринесе, ако това е печелившо.
Велтер отбелязва, че Берлин изглежда относително подкрепя проекта, въпреки че „Железният Рейн“ е най-голямото инфраструктурно предизвикателство за Германия поради трудния терен около град Аахен, където се пресичат железопътните линии и срутването на тунела Ращат през 2017 г.
След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, темата за евентуална атака на Кремъл срещу членка на НАТО се повдигна с нова сила. В тази връзка европейските страни започнаха да увеличават отбранителните си способности.
На 8 февруари 2025 г. стана известно, че държавите-членки на ЕС, въпреки многомилиардните инвестиции в отбрана, все още не са в състояние бързо да прехвърлят войски и тежко оборудване в рамките на блока в случай на нападение.
