Ранните човешки предци от каменната епоха се оказват по-взискателни към камъните за изработка на инструменти, отколкото се е смятало досега, показва изследване.
Първите човешки предци в епохата на Старокаменната ера не са използвали камъните директно, а са ги обработвали – удряли са ги, за да отчупят остри парчета и да получат остриета, стъргалки, резци. Тоест камъкът е суровината, а инструментът е резултатът.
Те не само са създавали инструменти, но и са имали представа къде да намерят подходящ суров материал. Планирали са предварително и са пътували на дълги разстояния.
Около 2,6 милиона години преди настоящето хората вече са усвоили метод за удряне на камъни един в друг, при който се отчупват остри парчета. Те са служили за ножове при разфасоване на месо. Това е позволявало да се хранят с големи животни, включително хипопотами край сладководен извор на археологическия обект Няянга в Кения.
„Кожата на хипопотама е много здрава и не всеки камък е подходящ за създаване на достатъчно остри остриета“, обяснява съавторът Томас Плъмър, палеоантрополог в Queens College, City University of New York, пише Асошиейтед прес.
Ема Файнстоун от Природонаучния музей в Кливланд добавя: „Когато говорим за каменни оръдия, не всички камъни са равностойни по отношение на качеството“.
На мястото в Няянга са открити устойчиви остриета от кварцит. Изследователите са проследили произхода им до речни корита и други райони на разстояние около 13 километра. Новото проучване е публикувано в списание Science Advances.
„Това показва, че те са имали мисловна карта за разположението на различните ресурси в ландшафта“, коментира Рик Потс от Програмата за човешки произход към Смитсоновия институт.
Досега учените са предполагали, че камъните са намерени на не повече от километър от извора.
Новото изследване доказва, че „тези ранни хора са мислели напред. Това вероятно е най-ранното свидетелство в археологическите данни за подобно поведение“, казва Ерик Делсън, палеоантрополог от Американския природонаучен музей, който не е участвал в проучването.
Най-старият известен досега пример за пренасяне на суровини за изработка на оръдия е с около 600 000 години по-късен от находките в Няянга.
Изследователите посочват, че не е ясно кои са били тези майстори – представители на рода Homo или изчезнал клон от еволюционното дърво, например Paranthropus.
Homo sapiens се появява много по-късно – преди около 300 000 години. Но умението за откриване на най-добрите суровини за изработка на технологии се корени преди близо 3 милиона години. „И днес ние сме вид, който зависи от технологиите, използваме инструменти, за да се разселваме по света и да се приспособяваме към различни среди“, обобщава Файнстоун.
