Изолацията, към която е поел Мицкоски, е непремерена, но целенасочена, с ясното послание, че за Северна Македония договорите са обикновен лист хартия.
Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски утвърждава традицията си за нарушаване на международните споразумения, които държавата му е сключила, подписала, и трябва да спазва, поне ако желае да бъде възприемана за равностоен партньор в Европа.
На 18 август, Деня на армията, той нарече страната си „Македония“ в нарушение на Преспанския договор с Гърция от 2018 г., който задължава използването на конституционното име. Проблемът не е в еднократната употреба на „Македония“, а в системното потъпкване на международното право и удара срещу авторитета на собствената му родина. Договорът не е нито пожелателен, нито препоръчителен, а задължителен. Важи и в рамките на, и извън Северна Македония - на всяка среща, форум и проява, без изключение.
Мицкоски дойде на власт, провеждайки цялата си агресивна предизборна кампания върху псевдопатриотичната реторика, че ще скъса договорите с България и Гърция, които отвориха бариерата на югозападната ни съседка към двата най-големи съюза в света - НАТО и Европейския съюз. Засега „къса“ единствено с Брюксел. Председателят на ВМРО-ДПМНЕ, без съмнение придатък на Сръбската прогресивна партия, поетапно формализира неевропейския курс на своето правителство.
Противопоставянето срещу Договора за добросъседство с България от 2017 г. е грозно, но обяснимо с непоклатимата антибългарска основа на македонизма. Тя често се неглижира и подминава наивно в България, ала когато става дума за Споразумението от Преспа, Гърция не е низходителна, нито ще се трогне от нуждата на Мицкоски да изгражда мним образ на храбрец пред своите привърженици. Атина, наред с Европейския съюз, многократно е подчертавала, че погазването на договорите е равносилно на самоблокада в присъединителния процес към Европейския съюз за Скопие.
Изолацията, към която е поел Мицкоски, е непремерена, но целенасочена, с ясното послание, че за Северна Македония договорите са обикновен лист хартия. Тя носи страната по течението към суровото ѝ място на Балканите през 90-те, белязани от гръцкото ембарго, или антиквизацията в периода 2006-2016 г., запомнена с гипсокартона, върху който се крепи и настоящата държавна политика.
„Повторно горда Македония“, повторно в плен на фалшивия патриотизъм.
