Въпреки натиска от Доналд Тръмп, украинският президент Володимир Зеленски заявява ясно, че страната му ще се съгласи на мирно споразумение с Русия само ако то е подкрепено с железни гаранции за сигурност.
Тръмп лично каза на Зеленски и на европейските лидери по време на срещата им в понеделник, че Украйна ще има „подобни на член 5“ протекции на НАТО, но не посочи никакви конкретни подробности.
Във вторник „коалицията на желаещите“ от съюзниците на Киев се зае с въпроса, докато държавният секретар на САЩ Марко Рубио оглавява комисия с украински и европейски представители, която трябва да изработи гаранции за сигурност.
Плановите екипи ще се срещнат „в следващите дни, за да засилят плановете за предоставяне на надеждни гаранции за сигурност и да се подготвят за разполагане на сили за уверяване, ако военните действия приключат“, се казва в изявление във вторник на британския премиер Киър Стармър.
Това е огромен проблем – и такъв, с който съюзниците на Киев се заемат многократно през последните три години, без да стигнат до решение.
Най-очевидното решение – и това, което Киев действително иска – е да бъде позволено на Украйна да се присъедини към НАТО, където ще бъде защитена от колективната отбрана по член 5 на алианса. Но Съединените щати (подкрепяни тихо от някои европейски държави) отхвърлиха тази възможност, пише Politico.
Сглобяването на специална мисия поражда огромни усложнения. Коя държава ще изпрати войски? При какви условия ще бъдат разположени? Как ще реагират, ако бъдат нападнати? Кой ще плати?
Във вторник стана ясно, че Съединените щати няма да разполагат войници в Украйна.
„Мога да ви кажа, че той окончателно изключи войски на терен“, заяви пред репортери прессекретарят на Белия дом Каролайн Левит.
Американският президент бе откровен за това кой трябва да носи тежестта. „Имаме европейските държави и те ще поемат водещата роля“, каза Тръмп в интервю за Fox News и добави: „Франция и Германия, няколко от тях, Обединеното кралство. Те искат да имат, знаете, войски на терен“.
Френският президент Еманюел Макрон подчерта това по-рано същия ден, заявявайки пред френска телевизия, че Европа е готова да разположи „сили за уверяване“ – британски, френски, германски, турски и други – за операции „по въздух, море и суша“.
Много приказки, малко действия
Но зад големите думи стои сложна реалност.
Въпреки цялата реторика за „войски на терен“, точната форма на гаранциите за сигурността на Украйна остава неопределена – и тази липса на яснота поражда объркване сред съюзниците на Киев.
Европейски представител по сигурността предупреди, че всяка сила ще има нужда „най-малко от боен мандат“, за да може да се защитава, ако бъде нападната от Русия – но подчерта, че такава мисия няма да носи отговорност за налагане на мира.
Тази задача, каза представителят, ще остане за украинската армия. Френски представители също предупреждават да не се „купува нещо теоретично“.
Липсата на яснота излага и слабостите на онези, които най-много желаят да водят. Макрон и Стармър – двама лидери на ядрени сили с места в Съвета за сигурност на ООН – искат да покажат, че все още играят важна роля на глобалната сцена. И двамата обаче се сблъскват с политически и икономически трудности, които подхранват скептицизма относно способността на страните им да изпратят сили в Украйна.
„Ако вземем предвид колко политически слаби са Макрон и Стармър, не е лесно да си представим как този план ще проработи“, каза дипломат от ЕС. „Не е лесно време в икономически план“.
Германия остава колеблива. Социалдемократът Андреас Шварц, отговорен за парламентарния контрол върху отбранителния бюджет, подчерта ограниченията. „Това е решение, което парламентът трябва да вземе“, каза той пред POLITICO и уточни, че военни разполагания не се решават от изпълнителната власт.
Освен това армията на Германия е твърде малка, а новият поток от средства за отбрана е твърде скорошен, за да позволи мащабно разполагане на изток. Дори изпращането на 5000 войници на постоянна мисия в Литва натоварва Бундесвера.
„Просто нямаме персонал за голям контингент“, каза Шварц. „Дори малко разполагане би било предизвикателство“.
Турция – с голямата си армия и опита си в Черно море – може да изиграе ключова роля. Но ситуацията е политически сложна – Гърция и Кипър не желаят да позволят на Анкара достъп до средства от ЕС за армията ѝ.
„Твърде е рано да се мисли за такова развитие“, каза пред Politico Селим Йенел, бивш турски посланик в ЕС. Той предупреди, че Анкара ще поиска нещо в замяна. „Що се отнася до quid pro quo, ще бъде трудно да се преодолеят пречките на ЕС за финансирането на отбраната. Сигурен съм, че ЕС ще намери начин да попречи на Турция да има достъп“.
Полша, която вече има най-голямата армия в ЕС, изключва изпращането на войски в Украйна, но заявява, че ще помага с логистиката на всяка мисия на изток.
„Полша има собствена стратегическа дилема, защото има граници с Русия и Беларус, така че не може да отслаби силите, нужни за предотвратяване на нападение“, каза високопоставен полски представител при условие за анонимност.
Италианският премиер Джорджа Мелони също се колебае да изпрати войници в Украйна и спори с Макрон, настоявайки, че е по-разумно да се предложи на Украйна пакт за отбрана, вместо войски, които могат да се окажат въвлечени във война с Русия.
„Ако един от нашите войници загине, ще се преструваме ли, че нищо не се е случило, или ще трябва да реагираме? Защото ако реагираме, очевидно НАТО ще трябва да го направи. И тогава направо можем да активираме член 5“, е казала Мелони.
Москва казва „не“
Има основания за предпазливост. Въпреки топлата атмосфера след приятелската среща в Аляска между Владимир Путин и Тръмп, Москва категорично се противопоставя на всяко разполагане на войски на НАТО в Украйна.
„Повтаряме нашата дългогодишна позиция на недвусмислено отхвърляне на всякакви сценарии, включващи разполагане на военни контингенти на НАТО в Украйна, тъй като това крие риск от неконтролируема ескалация с непредвидими последици“, предупреди говорителката на руското външно министерство Мария Захарова.
Но Украйна вече е изгоряла от декларации, които не са подкрепени с войници от държави, готови да рискуват живота си. През 1994 г. Будапещенският меморандум видя как САЩ и Обединеното кралство обещаха гаранции за сигурност в замяна на ядреното разоръжаване на Украйна, последвано от множество договори с Русия, които бяха нарушени.
За Киев дебатът за гаранциите за сигурност е обезкуражаващо познат. Още през 2023 г., преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс, същите аргументи вече се разиграха – и същите въпроси останаха без отговор.
„Понякога е трудно да разберем за какво изобщо говорим“, каза високопоставен източноевропейски дипломат, получил анонимност, за да обсъди вътрешни позиции на алианса.
Високопоставен полски представител бе още по-прям, като заяви, че целият дебат е преждевременен: „Нищо няма да се случи, защото сраженията не спират“, каза той. „Американците не изглеждат готови да се придвижат твърде далеч към Русия, а европейците продължават да подкрепят Украйна, така че имаме задънена улица.“
