Топенето на морския лед в Арктика се е забавило значително през последните две десетилетия. От 2005 г. няма статистически значим спад в неговия обхват, съобщават учени. Те предупреждават, че това е само кратка пауза и топенето много вероятно ще се възобнови със скорост около два пъти по-висока от дългосрочната в рамките на следващите пет до десет години.
Резултатът е изненадващ, тъй като емисиите от изгарянето на изкопаеми горива продължават да нарастват и да задържат все повече топлина. Според изследователите естествени колебания в океанските течения вероятно ограничават топенето и временно балансират повишаването на глобалните температури, пише The Guardian.
Откритията не означават, че морският лед се възстановява. Площта му през септември, когато достига годишния минимум, е намаляла наполовина спрямо 1979 г., когато започват спътниковите измервания. Учените подчертават, че климатичната криза остава „недвусмислено реална“ и необходимостта от спешни действия не се променя.
Причината за забавянето най-вероятно е в многодесятилетните колебания на теченията в Атлантическия и Тихия океан, които влияят върху количеството затоплена вода, влизаща в Арктика. Въпреки временното забавяне регионът остава заплашен от бъдещи лета без лед. Това би навредило на хората и дивата природа и би засилило глобалното затопляне, защото оголената тъмна морска повърхност поглъща повече топлина.
„Изненадващо е, че в момент, когато се обсъжда дали глобалното затопляне се ускорява, говорим за забавяне“, казва д-р Марк Ингланд, водещ автор на изследването, проведено в Университета в Ексетър.
„Добрата новина е, че преди 10–15 години, когато топенето се ускоряваше, имаше прогнози за Арктика без лед преди 2020 г. Сега естествената вариабилност временно отменя ефекта от глобалното затопляне. Това ни дава малко време, но паузата е временна и когато приключи, няма да е добра новина“.
Проучването, публикувано в списание Geophysical Research Letters, използва два различни набора от данни за арктическия лед от 1979 г. до днес. Анализът на данните за всеки месец показва забавяне във всички случаи.
Учените проверяват дали това може да се обясни с естествени процеси, като анализират хиляди климатични модели. „Това не е изключително рядко явление – в рамките на един век трябва да се случи два пъти“, казва Ингланд, който вече работи в Калифорнийския университет в Ървайн. Всички симулации показват, че след забавянето топенето отново се ускорява.
„Знаем, че климатичните записи – независимо дали става дума за глобални температури или за морски лед – могат да останат стабилни няколко години поради вътрешна климатична вариабилност“, обяснява проф. Жулиен Стройв от Университетския колеж в Лондон. Нейният анализ показва, че между 1979 и 2024 г. се губят средно 2,5 кв. метра септемврийски лед за всяка тонa CO₂, отделенa в атмосферата.
Проф. Андрю Шепърд от Университета Нортъмбрия допълва, че ледът в Арктика не само намалява по площ, но и изтънява. „Данните показват, че от 2010 г. насам средната дебелина през октомври намалява с 0,6 см годишно“, казва той.
Скоростта на повишаване на глобалната температура също е имала периоди на временно забавяне. След силно Ел Ниньо през 1998 г. последва десетилетие със сходни температури – период, наречен „пауза“. Въпреки това планетата продължава да натрупва топлина и впоследствие температурите рязко нарастват.
Ингланд категорично отхвърля твърдения, че сегашното забавяне е доказателство срещу климатичните промени. „Климатичните промени са недвусмислено реални, причинени от човека и представляват сериозна заплаха. Основната наука и необходимостта от действия остават непроменени“, казва той. „Важно е да обясним на хората защо има забавяне, за да не бъде използвано недобросъвестно от скептици за подкопаване на научните факти“.
