Москва отново поиска право на вето върху бъдещи западни гаранции за сигурност на Украйна – опит, който според анализатори цели да провали усилията на САЩ и Европа за траен мир. Външният министър Сергей Лавров заяви, че „всякакви сериозни дискусии без руско участие са път към никъде“.
Институтът за изследване на войната (ISW) коментира, че подобна позиция би позволила на Кремъл да диктува условия, които оставят Украйна уязвима за ново нашествие. Говорителката на МВнР Мария Захарова пък предупреди, че Русия „няма да толерира“ войски на НАТО в Украйна като част от гаранции за сигурност.
Европа обаче е категорична: в общо изявление лидерите на ЕС подчертаха, че Москва не може да има право на вето върху военната помощ за Киев, нито върху пътя му към ЕС и НАТО.
„На Путин не може да се има доверие да спази обещания“, заяви и вицепрезидентът на Европейската комисия Кая Калас.
Междувременно Кремъл продължава да настоява за „формата Истанбул“ от 2022 г., който третира Русия като гарант, а не като агресор. Лавров даде да се разбере, че среща Путин–Зеленски остава „далечна перспектива“, въпреки натиска от Вашингтон и лично от Доналд Тръмп за бързи преговори.
Докато дипломацията буксува, руската икономика се срива под тежестта на войната: бюджетен дефицит от близо 61 милиарда долара само за първите осем месеца на 2025 г., рекордни разходи за отбрана и орязани средства за здраве и образование.
ЕС вижда в това доказателство, че Москва не търси мир, а само време – и напомня: бъдещето на Украйна ще се решава в Киев и Брюксел, а не в Кремъл.
