След лудата осмодекемврийска вечер малцина са студентите, които нямат проблеми с махмурлука. Поради тази причина, а и защото българинът по принцип обича да си посръбва, народната медицина е изобретила поне 101 начина за преборване на тежкия сутрешен главобол, но все пак най-ефикасният е да не пиете.
По традиция студентският празник започва с културно засядане на големите софри, с тихи коментари за обстановката, за тоалетите, как е подредена масата и пр. ,,Първото" винаги е за живи и здрави, както и за успешна януарска сесия. Малко по малко обаче DJ-ят засилва темпото и постепено разговорите се пренасят на дансинга. Неусетно танците стават все по-горещи, докато накрая всяко парче бива докарвано до кючек или пък до ,,пого-блъсканицата" на ,,Продиджи". Алкохолът вече се лее без някой да се опитва да брои бутилките и чашите, всички задръжки са паднали, а най-големите ентусиасти отиват да ударят по още едно в хотелската стая след като персоналът на заведението с примигване на лампите им е подсказал, че трябва вече да се „омитат", тъй като и утре е ден.
Често забавлението се разнообразява със състезания от рода на: ,,кой е по-по-мъж" или пък ,,кой не пий на екс - да не види секс". Понякога се случва някой по-разгорещен младеж да завърши празненството с „Бърза помощ".
The day after лудешката
веселба обаче винаги е мрачен, а в натежалата и изпразнена от съдържание
студентска глава се гонят само два фундаментални въпроса: ,,Майчице, защо пих
толкова?!" и ,,Господи, как да се оправя сега?".
Тогава на помощ
идват илачите, изобретени от билкари и знахари, които се предават като безценна
семейна реликва от баща на син поколения наред. Най-печените в лечението на
махмурлука, естествено, препоръчват метода ,,клин клин избива", т.е. по малко
от същото, но той има и своите негативи. Първо, можете да объркате дозата и да
стане по-лошо. И второ, след 20 години избиване на клинове по този начин, най-вероятно
е да останете без черен дроб. Ако сте празнували в Студентски град пък, няма
начин все някъде да не намерите работеща баничарница и да не изпиете подобаващо
количество айран със сол и черен пипер, което няма никакви странични ефекти.
Любителите на екстремните преживявания също са измислили лек - със студен душ,
което, особено през декември, може и да ви „спечели" настинка. По-топло, а и
по-безболезнено, е направо да си проспите целия ден, особено с ново гадже в
леглото - сънят винаги лекува, казват старите хора. 
По-ранобудните предпочитат
да се церят с чаша кафе, по възможност в ,,конска доза", но без цигара, защото
иначе си вкарате автогол. Аналгинът и аспиринът също участват в процеса на
изтрезняване. „Работата" на втория медикамент е да разрежда кръвта, ако въобще
такава е останала в тялото. Водата дава същия резултат, но така или иначе след
пиянския запой тя се поглъща с литри.
Едни от
най-популярните и изпитани ,,лекарства" в България, които са употребявали още
нашите прадеди, остават ,,бира и шкембе-чорба" и зелев сок. 
Шкембе-чорбата
трябва да е обилно овкусена с лют червен пипер, оцет и чесън, а бирата по
възможност ледено студена. При зелевата чорба пък хубавото е, че точно по това
време на година вече я има в изобилие по каци, качета и бидони. Този
своеобразен „бульон трезве", както го наричет твърдите фенове на чашката, е
много полезен и лековит, защото съдържа лесно усвоими въглехидрати,
витамини С, РР, фолиева киселина и аминокиселини. По-предвидливите нашенци винаги си заделят по няколко литра
от него за такива екстремни моменти, като 8-ми декември, Нова година, серията
именни дни през януари и 3-ти март, например. Подправен с черен пипер, сокът от
къдравия зеленчук, се превръща в неповторим елексир за тялото и душата. Ако не разполагате
с него обаче, поради недалновидност, можете да посегнете към изпратените ви от
мама и баба компоти.
Но за да не ви се наложи да прибягвате към изброените илачи и да не се чувствате като пребити на 9-ти декември, най-сигурният начин е да пиете с мярка. И не забравяйте, макар и обсебени от празничното настроение, максимата на трезвениците: ,,С плодов сок - към полов скок!".
Васил Василев
