Катрин Милева твърди, че е преминала през истински кошмар заради грешен тест за наркотици. След работа взела обикновено обезболяващо хапче. Малко по-късно, докато вече е паркирала и с изгасен двигател, полицаи я спрели за проверка. Алкотестът бил отрицателен, но тестът за наркотици отчел опиати. Милева подчертава, че дори не е шофирала в момента на проверката.
Оттам последвало унизително задържане – държали я с часове на място, отказвали ѝ да ползва тоалетна, а транспортирането към районното било със скорост, която я уплашила. В ареста я накарали да се съблече гола и да кляка за проверка. Прекарала 24 часа в килия, която описва като тъмна, мръсна и смрадлива. Достъпът до вода също бил ограничен.
Колата ѝ е върната чак след 11 месеца и то в силно увредено състояние. Жената твърди, че е дала хиляди левове за ремонти. Официалните кръвни изследвания доказали, че в организма ѝ няма следи от наркотици.
Случаят на Милева не е изолиран
Историята на Катрин Милева е симптом на по-дълбок проблем – правна и институционална система, която вместо да защитава гражданите, ги наказва предварително.
Първо – бързите тестове за наркотици са компрометирани. Всеки полицай знае, че те често дават фалшиви резултати – влияят лекарства, енергийни напитки, дори някои храни. Ако униформените не биха се подложили доброволно на същите проби, защо тогава те са достатъчни, за да съсипят нечий живот?
Второ – наказание преди вина. Отнемат се книжки, коли и лична свобода преди лабораторна експертиза. Държавата обръща логиката: вместо „невинен до доказване на противното“, гражданите трябва да доказват, че са невинни.
Трето – условията в арестите. Отнемане на лични вещи, унизителни обиски, отказ от вода и тоалетна – това не е правосъдие, а унижение. Такива практики не възпитават респект към закона, а недоверие и страх от институциите.
Четвърто – липсата на отговорност. Когато лабораторните резултати покажат, че човек е невинен, кой носи отговорност за отнетите месеци живот, за униженията, за финансовите щети? Отговорът е ясен: никой.
Подобни случаи вече са много – шофьори, които чакат по 6–8-12 месеца резултати; родители, които не могат да возят децата си; спортисти със съсипана репутация. Всички доказват невинността си, но системата остава същата.
А тя е абсурдна: полицаите знаят, че тестовете не струват, но продължават да ги използват. Резултатът е един – невинни хора се превръщат в жертви на държавата.
Бързите тестове са евтини, удобни и дават резултат за минути. Те обаче са силно ненадеждни, защото реагират и на обикновени лекарства – обезболяващи, сиропи за кашлица, дори на маково семе в храната.
Кръвните и лабораторни изследвания са златният стандарт. Тези резултати са категорични, но излизат след дни или седмици. Именно те доказват реалната вина или невинност. Проблемът е, че докато излязат, хората вече са лишени от книжка, кола и достойнство. А у нас резултатите твърде често излизат след абсурдно дълго време.
Решението е законът да се промени така, че бързите тестове да не водят автоматично до тежки санкции – като арест или отнемане на книжка – а да служат само като основание за задължително кръвно изследване. Такова изследване трябва да се прави незабавно, в рамките на час-два, а не хората да чакат с месеци, докато се докаже истината.
Освен това могат да се използват по-нови и по-прецизни модели тестове, които вече се предлагат на пазара, макар и да са по-скъпи. Най-важното е да се въведе реална отговорност за полицаите и за самото МВР, когато се окаже, че човек е бил задържан и наказан на база грешен тест, при положение че принципът „невинен до доказване на противното“ е основен в правото.
