От полеви тестове до унизителни арести – все по-често става въпрос дали наредбата за 24-часово задържане при съмнение за употреба на алкохол или наркотици трябва да отпадне. Юристи, експерти и общественици спорят дали тази мярка защитава обществото или нарушава правата на гражданите. Аргументите варират между нуждата от строги превантивни действия срещу опасното шофиране и съмненията за масови грешки при тестовете, които в близо 40% от случаите дават фалшиви резултати.
„Според закона при данни за извършено престъпление полицията може да задържи някого. Смисълът на това е да се преустанови извършването или да се отнеме възможността да се извърши ново. Европейската конвенция за правата на човека и практиката на съда в Страсбург казват, че задържането трябва да е пропорционално и необходимо. А това е така, ако липсва каквато и да е по-лека мярка – например отнемане на книжката.“ Тя добави, че унизителното отношение при арест трудно се доказва: „Остава тяхната дума срещу тази на задържания“, коментира адвокат Силвия Петкова в „Здравей, България“.
Личните истории на задържани след грешни тестове изострят дебата. Антоанета Борисова, чиято кола беше ударена от превозно средство с мигранти в София през септември 2024 г., разказва: „Бог ме спаси, оцелях по чудо. Три часа след инцидента исках само да се прибера вкъщи, но всичко започна отначало – тестове за алкохол и наркотици. Заради хапче за глава тестът показа позитивен резултат. Три часа седях 16 часа на една пейка с човека, който едва не ме уби. Дадоха ми само вода и кроасан“.
Подобен случай споделя и Катрин Милева, която твърди, че е преминала през „истински кошмар“ заради грешен тест за наркотици. Тя обяснява, че след работа е взела обезболяващо хапче и по-късно, докато колата ѝ вече е била паркирана, полицаи са я проверили. „Алкотестът беше отрицателен, но тестът за наркотици отчете опиати. Аз дори не шофирах“, казва Милева.
Жената описва последвалото задържане като унизително: държали я с часове на място без достъп до тоалетна, транспортирали я към районното с висока скорост, а в ареста я накарали да се съблече гола и да кляка. Прекарала 24 часа в килия, която нарича „тъмна, мръсна и смрадлива“. Колата ѝ била върната след 11 месеца в силно увредено състояние, а официалните кръвни изследвания доказали, че в организма ѝ няма следи от наркотици.
Тези свидетелства засилват обществените съмнения в обективността и необходимостта на задължителното 24-часово задържане. Според критиците мярката се е превърнала повече в средство за отчетност на полицията, отколкото в ефективен инструмент за превенция на престъпления.
Когато хора, напълно невинни, разказват за преживени унижения и престой в арести след фалшиви тестове, това подкопава вярата в закона и органите на реда.
Юристи и правозащитници напомнят, че превенцията на престъпления не може да върви за сметка на основни права. Според тях масовото прилагане на 24-часово задържане при съмнителни тестове превръща полицията от защитник в източник на страх. От друга страна, близки на жертви на катастрофи, причинени от шофьори под въздействие на алкохол и наркотици, настояват, че без твърди мерки обществото остава изложено на риск.
Така спорът за наредбата се превръща не само в юридически, но и в морален въпрос – дали държавата трябва да избере строг контрол на всяка цена или да изгради система, която наказва реалните нарушители, без да травмира невинни хора.
