Язовирите в страната са пълни над 60%, но над четвърт милион българи броят капките у дома. Парадоксът на водната криза у нас не е в липсата на ресурс, а в неговото лошо управление – предупреждават експерти. Екоминистърът Манол Генов уверява, че „критично безводие няма“ и че водоемите, използвани за питейни нужди, са запълнени с 62%. На практика обаче близо 260 000 души това лято живеят на воден режим, а миналата година засегнатите са били половин милион.
Плевен – жадният град
Най-тежко е положението в Плевен, където близо 100 000 души имат вода само по три часа в денонощието. Дори тогава налягането е слабо. В неделя жителите на града излязоха на многолюден протест, оставиха празни бутилки пред общината и поискаха спешни мерки. „Кладенец не се копае, когато вече си жаден“, коментира доц. инж. Венци Божков, според когото дори новите сондажи няма да помогнат, ако старите тръби продължават да губят огромни количества вода.
По данни на ВиК над 70% от подаваната вода в Плевен изтича в земята. Кметът Валентин Христов вече обяви, че част от планираните общински проекти ще бъдат замразени, за да се насочат средства към спешна подмяна на мрежата.
Протести и в други градове
Подобна е картината и в редица други населени места. В Брезник (обл. Перник) бе обявено частично бедствено положение още на 11 юли заради завишено съдържание на манган във водата от яз. „Красава“. Още през ноември миналата година там също имаше бедствено положение заради ниско ниво на същия язовир. Жителите излязоха на нов протест на 15 август и заплашиха с блокади на пътища.
Протести през последните месеци има и в десетки други населени места. Хората настояват, че проблемът не е нов, но властите системно го отлагат.
Липса на контрол и системност
„В Плевен дори не се е мерила водата. Няма данни за реалните загуби, нито за налягането в мрежата. Решенията често се взимат в последния момент и без експертно участие“, обясни инж. Иван Иванов, председател на Българската асоциация по водите в национален ефир днес.
Според експертите България разполага с достатъчно питейна вода, но я управлява зле. Загубите по остарялата и амортизирана мрежа на места стигат до 70–80%. Според справка на регионалното министерство за периода 11–17 август 299 населени места са на режим – 16 града и 283 села. Но данни на неправителствената организация „Зелени закони“ сочат, че реалният брой вече надхвърля 400.
„Мит е, че нямаме достатъчно вода. Истината е, че я губим и управляваме неправилно“, заключи Иванов.
ФрогНюз
