В деня на фаталния инцидент, в който почина 8-годишният Иван, бях на километри от мястото и в лодка, която извършва същата дейност – вдига парашути.
Капитанът на лодката има разрешение да управлява далеч по-големи плавателни средства, от около 10 години се занимава с точно тази специфична дейност. Аз също летях с парашута, при максимална дължина на въжето, на 250-300 метра височина. И в деня на инцидента с Иван тази лодка вдигна няколко парашута, докато бях на нея. Двама от ентусиастите дори летяха сами.
Парасейлингът протича по следния начин. Първо, помощникът на капитана, когото наричат юнга, слага спасителната жилетка. Преценява размера на сбруята според килограмите на човека. Подготвят парашута за излитане. Работят с 3-4 размера парашути, преценяват кой да използват според силата на вятъра. В деня на инцидента в Несебър, на лодката в Свети Влас, използваха поне три различни парашута. Нагласят рейката, след това закачат сбруята (нещо като седалка) за нея с катарами. Трябва да седнеш под рейката, нагласят „седалката“ на правилното място. След сигнал отпускат въжето и парашутът те понася във въздуха.
Горе във въздуха е много тихо. Чуваш човека до себе си (ако не летиш сам) кристално. Морето се разстила под теб, вълните се движат с типичното спокойно движение на забавен каданс. Виждаш медузите в морето, виждаш водораслите, виждаш хълмовете около морето, градовете. Усещането не е страшно, поне не за мен. Носиш се във въздуха.
Долу на лодката протича процес – с каква скорост трябва да се движим, колко да пуснат въжето, кога трябва малко да приберат парашута. Капитанът и помощникът следят какво се случва във въздуха, наблюдават те. Другите хора на лодката (ако има такива) гледат да не се пречкат, седят мирно на пейките (които са меки и удобни), често се усмихват и също наблюдават как летиш.
Понякога човекът лети почти над плажа, понякога навътре в морето. Зависи от вятъра и морето, от преценката на капитана как е най-добре да се постъпи. Колко души да летят също е силно индивидуално – зависи от килограмите, от разпределението на тежестта, преценява се според случая. Понякога хората искат да летят сами, но се налага да летят с втори човек, за да се разпредели правилно тежестта. Това създава дискомфорт от гледна точка на снимките, които ти правят от лодката (на тях до теб седи непознат човек), но осигурява безопасността.
В някакъв момент капитанът започва да прибира въжето (системата е автоматизирана), често те потапя във водата, след това отново те издига във въздуха, но по-ниско. Прибирането на въжето е плавно, кацаш на крака в задната част на лодката. Юнгата идва до теб, сваля катарамите и сядаш на пейката. Той отговаря за това да свали всички обезопасителни средства от теб. Не се опитваш да му помагаш, защото всичко на лодката си има специално разпределение.
Работата на лодка, дори и такава за парасейлинг, е малко като казарма. Думата на капитана е закон, морякът слуша и изпълнява. И двамата се усмихват и са приветливи (туристите искат хубаво преживяване, стараят се да помогнат за това), но в главите им протича сложен и отговорен процес.
В конкретния случай лодката тръгва на всеки кръгъл час, събира желаещите от коридорите на плажа. Те или звънят предварително на капитана (ако са намерили телефона му на някоя рекламна брошура), или говорят с отговорниците на коридора. След летенето, лодката ги оставя на същото място, от което ги е взела. Пътниците се качват и слизат от лодката в плитчините.
Капитанът на тази лодка не е имал инциденти, по-скоро ситуации – макар и ограничени. Случвало се е няколко пъти да трябва да среже въже. Това се прави, когато излезе неочакван вятър, който е толкова силен, че парашутът не може да се прибере (въжето му се навива автоматично на макара). В тези случаи по-безопасно е въжето да се среже – хората падат във водата с парашута, който ги държи.
В трагичния и нелеп инцидент, в който почина 8-годишното момченце в Несебър, се предполага скъсване на ремък на сбруята. Още преди да има информация какво точно се е случило, когато все още се говореше за скъсано въже, капитанът беше категоричен, че е невъзможно да е въжето, защото в такъв случай и майката би паднала.
В Несебър се е случило нещо, което и той, и други хора от коридорите, с които говорих, недоумяват. Толкова тежки инциденти не е имало, откакто те работят. Но са категорични – трябва да се работи прецизно, с отговорност, с напълно изправна техника, защото в ръцете ти е човешки живот.
Вероятно не на всяка лодка нещата се правят както трябва – както беше тук. Парасейлингът не е просто начин за изкарване на пари, а занаят, който изисква да се върши съвестно и отговорно. Правото е възникнало от необходимост. Регулацията съществува, за да не разчитаме само на личната отговорност. Да, хората трябва да бъдат задължени да бъдат отговорни. Да, регулация е необходима, но също така няма регулация, която да замести съвестната работа на екипажа. Туризмът може да бъде атрактивен и безопасен едновременно – стига всички да си свършим работата.
Остава обаче един въпрос. Обичайната практика е на лодката винаги да има фотограф, който не слиза от борда. Той следи хората във въздуха и ги снима, а кадрите се предлагат срещу заплащане. Какво точно се е случило във въздуха, какво се е скъсало и какво е предизвикало смъртта на детето – логично е именно фотографът да е видял. Имало ли е такъв на борда, има ли кадри и къде са – ето това е без отговор.
Илияна Маринкова
