На 23 август отбелязваме Европейския ден за почит на жертвите на тоталитарните режими – националсоциализма, фашизма и комунизма. Идеята е да се съхрани паметта за милионите жертви на депортации и масови убийства, и да се подчертае значението на демокрацията, мира и стабилността на континента.
Денят се отбелязва от 2009 г., след резолюция на Европейския парламент от 2 април същата година. Решението стъпва върху декларация, приета още през септември 2008 г. в Брюксел.
Датата не е случайна – на 23 август 1939 г. в Москва е подписан пактът „Рибентроп – Молотов“ между СССР и нацистка Германия, с който двата тоталитарни режима си поделят Източна Европа.
Европейската комисия в България напомни, че на същия ден през 1989 г. близо два милиона жители на Литва, Латвия и Естония се хващат ръка за ръка, образувайки жива верига от 600 км – т.нар. Балтийски път. Акцията се превръща в символ на борбата за свобода и независимост от СССР. Само половин година по-късно Литва обявява излизането си от Съветския съюз.
„На 23 август Европа почита жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими“, посочват от Представителството на ЕК у нас.
Годишнината е напомняне, че тоталитарните режими – независимо дали с червени или кафяви знамена – оставят след себе си масови жертви, разрушени общества и поколения травми. В Източна Европа пакта „Рибентроп – Молотов“ е свидетелство за това как великите сили си поделят съдбата на цели народи.
За България този ден е шанс да си спомним, че и ние сме били част от „сферите на влияние“ и че демокрацията, която днес приемаме за даденост, е извоювана с борба. Време е да се говори не само за престъпленията на нацизма, но и за тези на сталинизма – защото и двата режима са еднакво смъртоносни и нечовешки.
У нас няма точна статистика, но според историците между 25 000 и 30 000 души са избити без съд в първите месеци след 9 септември 1944 г. През 1991 г. вътрешният министър Христо Данов официално посочва пред парламента цифрата 25 000 убити и безследно изчезнали.
Към това число трябва да се добавят осъдените от Народния съд, въдворените в лагери, изселените, репресираните заради вяра или етнос, преследваните от Държавна сигурност.
За сравнение – между 1923 и 1944 г. официалните данни сочат 5632 жертви на политическо насилие. Това показва несравнимо по-големия мащаб на репресиите след идването на БКП на власт.
