Върховният съд на Индия разпореди всички бездомни кучета, прибрани от улиците на Ню Делхи, да бъдат върнати по местата, от които са били взети, след кастрация и ваксинация.
Решението от петък изменя предишно съдебно разпореждане от 11 август, според което животните трябваше да бъдат преместени завинаги в приюти. Съдът също така нареди в столицата да се създадат специални места за хранене на кучетата.
Животински защитници и активисти подадоха жалба срещу по-ранното решение, настоявайки, че то нарушава правата на животните.
Много от кучетата по улиците на Делхи са безобидни, но властите се опитват да реагират на растящия брой ухапвания, включително и на деца. По данни от болници в града се регистрират близо 2000 случая на ухапвания от кучета всеки ден.
От януари до юли 2025 г. в Делхи са отчетени 49 случая на бяс, но не е ясно дали всички са вследствие на ухапвания от кучета.
Решението на съда не се отнася за животни с бяс или такива, които проявяват агресивно поведение. Според оценки в индийската столица има между 500 000 и 1 милион бездомни кучета.
Ако Върховният съд на Индия не беше отменил решението от 11 август, всички прибрани от улиците кучета щяха да останат завинаги в приюти и да не бъдат връщани по местата, от които са взети.
Това означава, че животните щяха да живеят в приюти, често пренаселени и с лоши условия. Те нямаше да могат да се върнат в познатата им среда. Вероятно щеше да има напрежение между властите и защитниците на животните, които твърдят, че масово затваряне в приюти е нехуманно и на практика невъзможно при такъв огромен брой кучета (до 1 млн. в Ню Делхи).
В Делхи (район Саакет) решението на Върховния съд за уличните кучета предизвика спор. Съдът постанови, че само агресивни или болни от бяс кучета трябва да остават в приюти, а останалите – след кастрация и ваксинация – да бъдат връщани по местата, откъдето са взети.
Жителите и местната Асоциация на собствениците на жилища (RWA) изразиха тревога как ще се определя кои кучета са агресивни и кой ще носи отговорност при евентуални нападения. Те се опасяват и че новите „зони за хранене“, предвидени от съда, няма да бъдат изпълнени ефективно, припомняйки други неизпълнени съдебни разпореждания.
Част от хората обаче подкрепят решението, като го виждат като балансиран подход – защита за хората, но и право на живот за животните. Според тях стерилизацията и имунизацията са достатъчни за контрол.
