Българите остават верни на навика да държат спестяванията си в банки, показват последните данни на БНБ. Депозитите растат с двуцифрен темп от над 10% на годишна база. Това води до значителен приток на средства към банковата система обясниха експерти в ефира на предаването „Тази сутрин“ по bTV.
„Не е изненада, че българите предпочитат депозитите – икономиката расте, доходите също, и това се отразява пряко върху парите в банките“, коментира Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика.
Специалистът изтъква, че след официалната новина за приемането на България в еврозоната от началото на юли се наблюдава необичайно намаляване на парите в обръщение – близо 2 млрд. лева. Вместо традиционното увеличение на банкнотите през летните месеци заради туризма. По думите му хората връщат парите си в банки, знаейки, че те ще бъдат автоматично обменени в евро от 1 януари.
„Депозитите за малки суми намаляват на годишна база. Доколкото депозитите за суми над 50 хил. лв. се увеличават. Българинът не познава други алтернативи, освен банковия депозит и недвижимите имоти“, каза на свой ред основателят на Финансова академия Георги Захариев.
На въпроса защо българите държат парите си в банки въпреки символичните лихви от около 1% годишно, експертите обясниха – липсата на развити и достъпни алтернативи. „Финансовата грамотност у нас е като диетата – всички казват, че започват от утре, но този ден така и не идва. Повечето хора не осъзнават как инфлацията изяжда спестяванията им“, допълни Захариев.
Недвижимите имоти остават другата традиционна форма за инвестиция, категорични са анализаторите. Новоотпуснатите жилищни кредити надхвърлят 9 млрд. лв. само за година, което подхранва ръста на цените. В столицата апартаменти в квартали като „Манастирски ливади“ надхвърлят 300 хил. евро, а в Пловдив, Варна и Бургас подобни жилища се търсят за около 220–250 хил. евро.
„Банковото кредитиране достигна близо милиард на месец новоотпуснати кредити за покупка на жилища. Това хвърля гориво на пазара, цените растат и допълнително се създава усещането, че цените ще растат със значителни темпове. Получава се едно усещане, че който купи имот, ще спечели“, отбеляза Богданов.
Според брокери на имоти, влизането в еврозоната не е довело до масов застой или очакван скок на цените, но банките вече отпускат кредити при по-строги условия. Това може да охлади пазара, но не и да спре интереса.
Темата за „спящите депозити“ е актуална и в Европа, където има около 10 трилиона евро неизползвани средства. Брюксел планира чрез Съюза на капиталовите пазари да насърчи домакинствата да ги превърнат в инвестиции – от зелени проекти до отбрана.
У нас обаче подобен процес ще изисква повече време и по-висока финансова култура. „Инвестирането е умение като всяко друго – изисква учене, практика и дисциплина. Възможности съществуват – акции, борсово-търгувани фондове, криптовалути – но хората продължават да виждат най-сигурния вариант в банковата сметка“, уточни Захариев.
