Русия се гордее, че е енергийна суперсила. Някои от гражданите ѝ обаче изведнъж се затрудняват да напълнят резервоарите си след седмици украински удари с дронове, които парализираха рафинерийния капацитет в страната.
Бензиностанции в няколко региона останаха без гориво, а цените скочиха до рекордни нива и шофьори чакат с часове на опашки, пише The Guardian.
През лятото Киев засили кампанията си с дронове срещу руската енергийна инфраструктура. Стратегията има за цел да окаже натиск върху Москва и да покаже, че Украйна запазва лостове в мирните преговори, ръководени от американския президент Доналд Тръмп.
Най-тежки недостигът и поскъпването се усещат в отдалечени региони – Далечния изток, южна Русия и анексирания Крим. Там шофьорите преминават към по-скъпи видове бензин заради липсата на стандартния А-95.
Анализатори изчисляват, че последните украински удари по руски рафинерии са нарушили поне 17% от общия капацитет за преработка – еквивалент на 1,1 милиона барела на ден.
Между 2 и 24 август Украйна е извършила поне дузина атаки срещу руска петролна инфраструктура. Повечето удари са насочени към обекти по коридора Рязан–Волгоград в югозападната част на страната.
Последният удар е бил в сряда. Украински медии съобщиха за мощна експлозия по петролопровода Рязан–Москва, един от основните маршрути за снабдяване на столицата.
„Това не е първата горивна криза. Подобни случаи е имало и преди войната“, заяви независимият експерт по нефт и газ Борис Аронщайн. По думите му обаче атаките с дронове по рафинерии и складове правят настоящата ситуация най-тежката от години.
„Атаките са масирани, координирани и повтарящи се. Те идват на вълни и рафинериите нямат време да отстранят щетите от предишния удар преди следващия“, допълни Аронщайн.
Цените на едро за А-95 – най-употребявания бензин в Русия – достигнаха рекордни стойности миналата седмица, около 82 300 рубли (760 паунда) за тон, с 54% повече от януари.
На пръв поглед недостигът на горива в Русия контрастира със статута ѝ на един от водещите световни износители на енергия, който снабдява пазари като Китай и Индия.
Тръмп наложи мащабни мита върху вноса от Индия в САЩ, посочвайки зависимостта на Делхи от евтиния руски петрол.
Суровият петрол обаче трябва да се преработи в бензин и дизел, а голяма част от руската рафинерийна система е насочена към износ.
Анализатори отбелязват основна слабост в липсата на буфер в производството на бензин за вътрешния пазар. Производството едва покрива вътрешното търсене и системата е силно уязвима при смущения.
Ударите с дронове обичайно изваждат от строя само част от капацитета на рафинерия, но санкциите лишиха Русия от западни технологии и ремонтите стават по-бавни и сложни.
Още преди последните атаки Москва наложи по-строга забрана за износ на бензин през юли, за да овладее нарасналото вътрешно търсене.
Руските социални мрежи се изпълниха с клипове на ядосани шофьори, които се оплакват от недостига и високите цени.
„Чакаме с часове и никой не знае дали изобщо ще заредим“, казва мъж, заснет в опашка в град Далнегорск на Далечния изток.
Популярен автомобилен канал в Telegram – „Бърлогата на шофьора“ – се пошегува, че „скоро бензинът ще се сипва в чаши за шампанско, а не в резервоари“.
Друг често споделян пост гласи: „Зареждането вече прилича на посещение в бутик – тръгваш за литър, връщаш се с празен портфейл и философската мисъл, че може би ходенето пеш не е толкова лошо“.
Кризата се изостря и от времето – август е най-тежкият месец за руския горивен пазар. Сезонът на жътвата вдига търсенето, рафинериите спират за планови ремонти, а износителите гонят по-високи сезонни цени. Тази година обичайният натиск прерасна в пълен недостиг заради ударите на украинските дронове.
Крим, анексиран през 2014 г., е сред най-силно засегнатите. Полуостровът, който традиционно привлича руски туристи през лятото, остана и без летища заради заплахата от дронове. Това принуди пътуващите да се движат по пътищата и натоварването на наличните горива стана още по-голямо. Местните власти призовават за спокойствие.
Назначеният от Кремъл ръководител на Крим помоли жителите „да проявят разбиране за ограниченията върху бензина А-95“ и предупреди, че ситуацията може да продължи още месец. Той увери, че се вземат всички възможни мерки за стабилизиране на цените както на федерално, така и на местно ниво.
Според анализатори недостигът е неприятен и политически неудобен за Кремъл, но засега няма да застраши военните действия или тежката индустрия.
Голяма част от промишлените машини и военната техника работят с дизел, а Русия все още има излишък от него.
„Ще мине дълго време преди транспортният, селскостопанският и индустриалният сектор – или най-важното, армията – да усетят сериозен недостиг на гориво“, коментира Сергей Вакуленко, старши сътрудник в Carnegie Russia Eurasia Center и бивш експерт в „Газпром“.
Въпреки това, при продължаване на украинските атаки с дронове, икономисти очакват недостигът да се задържи и през зимата.
Ако положението се влоши, според Вакуленко властите може да бъдат принудени да въведат режим на бензинови дажби.
