На 28 август 1943 г. България губи своя монарх – цар Борис III. Неговата внезапна смърт, настъпила само дни след срещата му с Адолф Хитлер, остава една от най-големите загадки в новата ни история.
Какво знаем със сигурност
Официалната диагноза е сърдечен удар, но подозренията за отравяне никога не са стихвали. Някои изследователи сочат към германците – заради отказа на царя да изпрати български войски на Източния фронт. Други смятат, че причината е вътрешнополитическо напрежение и пренапрежение, което царят търпи в критичните военни години.
След смъртта му престолът е наследен от шестгодишния Симеон II, а страната навлиза в период на нестабилност, в който властта е поверена на регентство.
Теориите за смъртта
Отравяне от нацистите – версия, поддържана от мнозина, включително съвременни изследователи, но без категорични доказателства.
Сърдечно заболяване – официалната диагноза. Известно е, че царят е страдал от сърдечни проблеми и често е работил до изнемога.
Вътрешен заговор – по-спекулативна версия, според която смъртта му е била удобна и за други политически среди.
Памет и почит
В памет на цар Борис III и на други велики българи, през 1998 г. е учреден Денят на 13-те поименни безсмъртни българи. Сред тях са имена като Васил Левски, Христо Ботев, хан Аспарух, цар Симеон Велики и други личности, които са оставили траен отпечатък в историята.
Така 28 август остава ден на памет и размисъл – не само за мистериозната смърт на последния управлявал български монарх, но и за силата на националната памет, която ни държи живи като народ.
