Софийският районен съд остави в ареста учителят по физическо възпитание, обвинен в сексуални отношения с 13-годишна ученичка. Случаят предизвика обществено възмущение не само заради характера на деянието, но и заради защитната теза на адвоката му, който заяви, че „инициативата е дошла от момичето“.
По данни на прокуратурата, обвиняемият е имал сексуални контакти с малолетната ученичка през юни и юли тази година в хостел в столицата. Законът е категоричен: дете под 14 години не може да даде валидно съгласие за подобни отношения. Наказателният кодекс предвижда от 2 до 8 години затвор.
Въпреки това адвокатът на учителя изрази пред медиите позиция, че „13-годишните се развиват по-бързо“ и „инициативата била на детето“. Подобна реторика, която прехвърля вината върху жертвата, предизвика остра реакция сред юристи, психолози и обществото.
Въпреки това адвокатът на учителя изрази пред медиите позиция, че „13-годишните се развиват по-бързо“ и „инициативата била на детето“. В социалните мрежи се разпространи и информация, че обвиняемият е бивш футболист на „Литекс“ – факт, който привлече повече внимание към самоличността му, но не и към същинския проблем: че става дума за тежко престъпление срещу дете.
Защо „тя е искала“ не е аргумент
Правото и международните стандарти за защита на детето са ясни: съгласието на малолетно лице няма правна стойност. Причината е проста – детето може да бъде манипулирано, подведено или подложено на психологическо влияние от възрастен, особено когато той е в позиция на власт и доверие, какъвто е случаят с учител.
Как е в други държави
САЩ: В повечето щати има специални текстове, забраняващи всякакви интимни връзки между учител и ученик – дори ако ученикът е навършил възраст за съгласие. В щата Вашингтон учителката Мери Кей Летърно бе осъдена за „изнасилване на дете“ за връзка с 13-годишен ученик. В Тексас законът предвижда до 20 години затвор за подобни престъпления.
Франция: От 2021 г. сексуални контакти с лица под 15 години са автоматично престъпление. Освен това за ученици до 18 г. се прилага по-тежка отговорност, ако извършителят е в позиция на власт – например учител.
Дания: Възрастта за съгласие е 15 години, но законът забранява интимни отношения с ученици до 18 г., ако те са поверени на извършителя за обучение или възпитание.
Във всички тези държави законодателството признава огромната разлика във властовите позиции и уязвимостта на децата, и третира подобни случаи като тежки престъпления, а не „романтични връзки“.
Мълчанието нормализира подобни случаи
Да се оправдава учител с аргумента, че „детето е искало“, е не просто правно несъстоятелно, а и морално неприемливо. Това е форма на обвиняване на жертвата и омаловажаване на престъпление срещу дете. Отговорността е изцяло на възрастния, който е бил длъжен да защитава, а не да злоупотреби с доверието.
Случаят поставя и въпроса за реакцията на институциите – защо сигналът е подаден късно, след като според информацията в училището са били наясно със ситуацията. Забавената намеса е равносилна на мълчаливо съучастие.
Истинската дискусия не е дали едно дете е било „съгласно“. Истинската дискусия е как като общество ще гарантираме, че подобни случаи няма да се повтарят.
Тишината около моралната страна на случая е най-тревожният сигнал. Вместо обществена нетърпимост и силна реакция, виждаме сензационен интерес, който оставя на заден план основното – че става дума за престъпление срещу дете. Ако липсва ясен обществен натиск, рискът е такива случаи да се възприемат като „частни истории“, а не като проблем, който засяга всички и изисква по-строга превенция, по-бърза институционална намеса и категорична нулева толерантност.
Мълчанието нормализира подобни случаи и оставя усещането, че те са лични истории, а не сериозни престъпления, които рушат доверието в училището като безопасно място за децата.
Случаят не трябва да приключи само с присъда за един човек. Той е предупреждение, че системата има пропуски – училища, които мълчат твърде дълго; родители, които не знаят какво се случва; общество, което реагира повече на сензация, отколкото на същността.
Истинският въпрос не е кой е обвиняемият и какво е миналото му, а как да гарантираме, че всяко дете е защитено – в училище, у дома и в обществото. Защото ако мълчим, допускаме посегателството да се повтаря. А когато става дума за деца, мълчанието е най-голямото съучастие.
Илияна Маринкова
