Този август беше месец на отпуск не само за институциите и политиците, а като че за пръв път в българската история – и за протестите.
"Самите политици, които се оказаха в средата на тези протести, се опитаха да намерят основание и оправдания за това - защо те не са толкова масови или толкова гневни. Това сякаш стана тенденция в българската политика - търсим обяснение на всичко с красива фраза, която да създава готино усещане и обяснение – коментира пред БНР-Радио София политологът Христо Панчугов. – В края на лятото от едната страна на уравнението има завишено очакване протестът да се върне от почивка. И изведнъж той да намери сили, гняв, достатъчно основание да събере хора, които да поставят началото на поредната промяна в българския политически модел. Но аз съм известен със скептицизма си, когато коментирам подобни явления".
Според него българското общество отдавна изпитва много сериозно възмущение от начина, по който функционира съдебната система.
Но няма тяга, която да даде отговор на въпросите как излизаме от тези тенденции.
"Според мен протестите като че ли все повече се сливат и това отново дойде по линия на политическото ръководство, което изведнъж обяви, че темите и причините, поради които трябва да се свали това правителство не са важни. От ПП-ДБ застанаха от същата страна на "Възраждане" в парламента, явно се върви в посока и българското общество да бъде поставено от едната страна. Но аз не съм сигурен, че самите участници в битката за справедливост и промяна на съдебната система биха приели подобно обединение с лека ръка".
Анализаторът е убеден, че протестите, които имат по-голяма потенциал и възможност да разклатят устоите на това управление и да доведат до промяна, са социалните.
"Президентските избори бавно и полека наближават, но още няма истински сериозни кандидати", отбеляза той.
Румен Радев няма възможности за повече мандати като президент, но политическият му лагер има още доста неясни очертания, смята Панчугов.
"Нужна е фигура, която да може да привлече сериозен брой български избиратели, които иначе са разделени по политически линии. Търси се фигура, която е вдъхновяваща сама по себе си, а не е просто еманацията на една или на друга политическа сила."
По отношение на изборите за държавен глава, Панчугов описа две възможности:
Едната е да видим традиционните политически вражди и лични отношения между политическите партии да доминират за пореден път и така хората, склони да дадат превес на българския национален интерес и запазването на демократичните процеси в страната, да се противопоставят на това, което се случва откъм президентския лагер.
Втората тенденция е да се намери достатъчно авторитетна фигура, която сама по себе си би могла да обедини иначе необединими политически тенденции.
"Необходимо е първо да започне разговора за това - как изглеждат общите политически цели. Второ, все пак да видим човек, който сам по себе си би могъл да наложи подкрепа за себе си. Човек, който първо иска да спечели тази битка, иска да стане президент на България с много ясна политическа идея за себе си и същевременно носи сам по себе си достатъчно авторитет, за да принуди, излъже, изманипулира - нарочно използвам тези силни думи - и убеди всички останали политически формации, че всъщност той е единственият подходящ кандидат, който могат да имат."
Какъв е шансът да се намери такава фигура на мен ми е много трудно да предвидя", уточни политологът.
