На 22 юли 2025 г. подадох заявление за достъп до обществена информация. Със заявлението поисках от Министерския съвет и/или от неговата администрация да получа акт, относно създаване на Център за иновации в отбраната като звено в „София Тех Парк“ АД. В молбата изрично поисках текстът на решението и мотивите към него, както и заповедта на заместник министър-председателя и министър на иновациите и растежа, министъра на отбраната и министъра на икономиката и индустрията за създаването на Координационен съвет с длъжностни лица от трите институции.
Към 31 август 2025 г., въпреки автоматично генерираното писмо-отговор, че заявлението е със статут „одобрено“, не съм получил исканите документи.
Впускането в конспиративност относно качествата на българската администрация е вредно. Тя просто не може да се освободи от гвоздеите на съветизираната административна култура, проникнали на ментално ниво, поддържано с имитиращите продукти на Института за публична администрация.
Именно тази съветизирана менталност ме стимулира да напиша няколко реда по темата – въпреки мълчаливия отказ да ми бъде предоставена исканата информация.
Зад този отказ на практика се показва неспособността на администрацията да осъществява каквито и да е проекти, свързани с развитието на технологиите, а още по-малко на проекти, свързани с иновациите.
Т.е. имаме управленски проблем, който пряко въздейства върху развитието на българската икономика и в частност на нейният технологичен и иновационен потенциал. Това, че функциите на новосъздадената структура са ограничени в рамките на отбраната е подход, целящ да ограничи апетитите на знайни и незнайни инпактфакторни субекти със съмнителни, по-скоро никакви, способности за практическа реализация на ниво прототип, а още по-малко на ниво за въвеждане в серийно производство.
Първото нещо което следва да се обговори е: какво е съдържанието на понятието „иновации в отбраната“ в контекста на идеята „ТехноПарк“?
Нашето виждане по темата е разделено на две нива. Първото е свързано с капацитета на Министерството на отбраната да предвижда развитието на способностите на Българската армия и Въоръжените сили като цяло не с години, а с десетилетния.
Второто се отнася към разбирането на отбраната като способности на икономиката, индустрията, машиностроенето и свързаните с тях образователни и научни потенциали. Те трябва да са в състояние да генерират в кратки срокове стоки и услуги, необходими за действията на силите за отбрана на страната и за осигуряване на функционирането на националното стопанство в условия на война или при кризи с потенциал за прерастване във военен конфликт.
От информацията в медиите, отразили акта на Министерския съвет, става ясно, че новосъздадената структура в партньорство с Института по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“, „ще съгласува научноизследователската и развойна дейност с националните военни приоритети, ще интегрира експертен опит и ще разработва съвместно решения, които подобряват отбранителните способности на България и допринасят за целите за сигурност на НАТО и ЕС.
Цитираният текст звучи многообещаващо и вероятно е заимстван от мотивите, придружаващи акта и значително подпомага нашите усилия за анализ про темата.
От текста разбираме, че целта на създадения център е да разработва проекти за решения, чиято крайна цел е подобряване на отбранителните способности на България. Т.е. целта е национална. Косвеният резултат от постигането на тази цел е принос към реализирането на целите за сигурност на НАТО и ЕС.
Дефиниран е и методът на работа – съгласуване на научноизследователската и развойна дейност с националните военни приоритети, чрез интегриране на експертен опит.
Къде виждаме ние проблемите при реализирането на поставената цел – подобряване на отбранителните способности на страната.
На първо място, в капацитета на Института по отбрана „Цветан Лазаров“, институционално да дефинира перспективите за развитие на способностите на армията и въоръжените сили, във всичките им измерения, като необходимо първо условие за инвестиране в иновативни дейности.
И тук не става въпрос само за увеличаване на щатния състав от изследователи и разработчици, а за промяна в начина по който ще се концентрира аналитичната експертиза от всички структури на министерството на отбраната, имащи отговорности по развитието на способностите на армията и въоръжените сили. За осъществяването на тази дейност са необходими две условия.
Първото е наличие на административен капацитет в специализираната администрация на Министерството на отбраната, който да събира, обобщава и анализира цялата научна информация, свързана с технологиите и възможностите за тяхното военно приложение. Наблюденията ни в публичните научни издания на висшите военно-образователни институции ни казват, че капацитета е повече от скромен. Тази скромност предопределя и начинът по който ще се определят проектите за иновациите, развиващи отбранителните способности на армията и въоръжените сили - копиране на чужди модели. Този подход има и предимства, но за тях се изисква друг политически, със съответните законодателни рамки, подход за коопериране с иновативни компании от страните членки на НАТО и ЕС.
Тук няма да развиваме цялата вътрешна разнопосочност, а в определени случаи и противоречивост, при определянето на проектите за модернизация на армията. Тази тема е много чувствителна, защото става въпрос не само за огромни финансови ресурси, а за система, обслужваща вземането на ирационални решения за придобиване на политически индулгенции.
Създаването на Центъра за иновации с фокус отбраната на страната е сигнал, че в България се преосмисля взаимодействието между институциите, отговорни за сигурността и отбраната, индустрията с всичките и отрасли, науката и образованието, за да се постигне резултатност в качеството на придобиването на перспективни отбранителни способности. Създаването на Центъра неминуемо ще се сблъска с предизвикателството за промяна на политическата, административната и производствената култура при изграждането и развитието на отбранителните способности на страната. Тук е мястото да подчертаем, че способностите на въоръжените сили са само елемент от отбранителните способности на страната. Те са по-скоро нейната видима част и по тази причина от 1991 г. до ден днешен се пренебрегва икономическия, научен и образователен фундамент на който те се основават. По социалните мрежи все още се разпространяват митовете за бойната мощ на армията и въоръжените сили преди 1989 г., като и за „златната кокошка“ наречена военно промишлен комплекс. В действителност научно-изследователската иновационната и в крайна сметка способностите за високотехнологично серийно производство на отбранителни продукти от индустрията си оставаха зависими от ирационалността на решенията спускани „отгоре“. За конкурентност изобщо не може да се говори.
В съвременните условия няма институция, която да спуска решения, свързани с производството на отбранителни продукти. Рационалността и икономическата целесъобразност и изгода на собствениците на предприятията, едва ли ще допуснат десетки или хиляди бройки брак, за да усвоят производството на даден отбранителен продукт. В този смисъл участниците в иновативния процес следва да предоставят не само техническа документация и изработен прототип, но и технологичния процес за серийно производство в неговия хардуерен и софтуерен компонент.
В този процес за избор на разработчици Центъра неминуемо ще се натъкне на редица предизвикателства, относно оценката на качествата на даден прототип, както с очакванията на потребителите (въоръжените сили), така и от възможностите за серийното производство, без са се правят компромиси с резултатите, постигнати при изпитанията на прототипите. Тук ще се наложи сериозна подготовка на правилата, по които ще работи експертизата, както от страна на заявителя, така и от страна на производителя, защото специалистите не са в неограничено количество и едва ли е целесъобразно да се разчита единствено на техните морални устои.
Центърът няма да работи в ресурсен комфорт. Но, за да се пристигнат изискванията на заявителите, е задължително за един и същи продукт да се състезават не по-малко от двама разработчика. Това ще бъде определено предизвикателство за административната култура и наложените от Закона за обществените поръчки практики, при опериране с публични финанси. В този контекст остава неясна ролята на Координационния съвет - какво ще координира?
Ще бъде предизвикателство връзката на Центъра с предприятията, които произвеждат авангардни отбранителни продукти. Използването на инструментариума, наречен сдружения едва ли ще може да обхване целия технологичен и индустриален капацитет на българските предприятия, а още по-малко на този от съюзните страни. Личният ни опит показва, че много високотехнологични предприятия отказват да предоставят информация на държавните органи извън рамките на националната статистика. Работейки за световни високотехнологични компании, те не желаят да афишират своите производствени възможности и по-принцип избягват участие в процедури за обществени поръчки. Това е проблем при постигането на ефективност в иновативните производства, както и при снижаването на себестойността на произвежданите отбранителни продукти. Примерите с производството или купуването на микропроцесорни конфигурации, както и външния или национален капацитет при изработването на индустриален софтуер за роботизираните линии, са показателни за въвеждането в серийно производства на отбранителни продукти.
Представените виждания по темата са базирани на личния опит на автора при администрирането на политики в отбраната и имат за цел да предизвикат дебат, който може и да не бъде публичен, но достатъчно представителен за всички национални и съюзни предприятия, които пряко или опосредствано ще са ангажирани в производството на иновативни отбранителни продукти. Самото бъдещо функциониране на Центъра ще бъде предизвикателство пред вземащите решения, защото сблъсъкът между остатъчните съветизирани зависимости на ментално ниво и изискванията за ефикасност на високотехнологичните отбранителни продукти е сблъсък между две противоположни политически и индустриални култури. Дано иновативното в Центъра преодолее съветизираната архаистика.
Илия Налбантов
