
Реалността понякога изглежда по-странна от научна фантастика. Кражбата на статуята на тюлена-монах от Тюленовата пещера край Маслен нос, тинейджъри, крадящи трамваи или просто несвързани, но абсурдни ежедневни истории — всичко това те кара да се запиташ: не сме ли в някаква диво сюрреалистична симулация?
Кражбата на тюлена-монах
Скулптурата, която напомня за последните морски обитатели – тюлен-монах – е била открадната преди около две седмици. Двама мъже с джетове влезли в Тюленовата пещера и успели да изнесат емблемата на Маслен нос – символ на място, достъпно само по вода. Не можем да не се усмихнем (тъжно), представяйки си гангстери на джетове, целеустремено обграждащи малка скулптура сред скалите и морските вълни.
Ватмани, кафе и тинейджъри
Тази сутрин около 5:30 ч. трамвай в София излезе от релсите и се вряза в подлез близо до румънското посолство. Няма пострадали хора, но са ударени седем автомобила, а две мотриси са се преобърнали. Ватманът е оставил превозното средство без надзор, за да си купи кафе. В този момент трамваят потеглил — не е ясно дали заради техническа неизправност, или заради чужда намеса. Предполага се, че младежи подкарали превозното средство.
При инцидента трамваят е влачен около 100 метра, след което се е ударил в стълб и се е забил в подлеза, като напълно е разрушил две от стените му.
Водната криза в Плевен
Плевен е в сериозна водна криза – режимът е тежък, с по около три часа достъп до вода сутрин и вечер. Повече от 100 000 души са засегнати. Главният виновник? Амортизираната ВиК‑инфраструктура и загубите във водопроводната мрежа до 80%. Дългосрочният отговор? Проектът за язовир „Черни Осъм“ — съживен за пореден път и с обещание да бъде готов. Само че някога – след години.
GPS заглушаване при самолет на ЕК
Най-новото шокиращо събитие: самолетът на Урсула фон дер Лайен е бил обект на GPS смущения при кацане в Пловдив — сигналът изчезнал. Българските власти подозират, че това е умишлена руска намеса, а инцидентът подчертава нуждата от по-силна защита и отбрана в ЕС. Абсурдно? Може би. Но се случва.
И докато тюлени на джетове се превръщат в част от новинарския поток, хората в Плевен броят часовете до следващата глътка вода. В XXI век европейски град със 100 000 жители живее по режим, сякаш времето е спряло някъде през 80-те. От екрана ни обещават язовир „Черни Осъм“, който някой ден щял да реши проблема. Някога – в неопределеното бъдеще. Но жаждата е тук и сега.
Всичко това създава усещане, че живеем в сценарий, писан от някой сценарист на абсурдни комедии. Само че хуморът е горчив. Смехът идва лесно, но след него остава тежест – защото зад куриозите стоят реални щети, разрушени подлези, празни чешми и усещане за несигурност.
Може би не живеем в симулация. Може би това е най-истинската реалност – такава, в която смешното и трагичното вървят ръка за ръка, а всеки следващ ден предлага сюжет, който би звучал прекалено нелеп дори за роман. И все пак – това е нашият роман. Само че без право да затворим книгата.
ФрогНюз