Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998)“ обаче се припомнят много забравени факти за голямото разединение в българското общество на север и юг от Балкана.
Поместваме откъс от книгата, който хвърля светлина върху това как противопоставящите се на извършеното Съединение на 6 септември 1885 г. (и работещи за отстраняването на поелия отговорността за него княз Александър I) политически сили дори се стремят с цел дезинтеграция и подкопаване на властта да предизвикат форми на регионален патриотизъм, насочен срешу централната власт в съединеното Княжество.
Книгата ще се появи тези дни от издателство „Жанет 45“:
„... тука не е Шопландия! ...“
И при цанковистите на север от Балкана, както и сред Народната партия в бившата Румелия има опити да се стимулира сред южнобългарското население и някакъв регионален патриотизъм, насочен срещу Северна България и София. На страниците на цанкoвисткото русофилско издание „Светлина“ се прави и недвусмислен опит регионалният тракийски патриотизъм да се насочи срещу българския княз Александър I и заставащите зад осъщественото на 6 септември 1885 г. Съединение политически сили. Още в първия появил се брой на „Светлина“ от 19 април 1886 г. се публикува на четвърта страница бележка под заглавие „Разговор между Софиянец и Тракиец“ със следното съдържание:
Софиянец. Така ли бе, приятелю, ти никак не намина в къщи, да се повидим, да се повеселим: и воскресение и ферман и сега си имате генерал-губернатор.
Тракиец. Че защо да бъда първ? Ти защо не дойде у дома?
Софиянец. Свършихме я! Та ти кой си и кой съм аз? Ние не ли ви освободихме, нали ви оттървахме от генерал-губернатор, не ние ли ви въздигнахме на княжество? Ти трябва да се покориш.
Тракиец. И ще се покора и аз, и моите тракийци… Ексик да е това ви добро…“.
Но горният анекдот е израз и на една по-трайна тенденция от тези месеци. Съвсем неслучайно цанковистите се обръщат и в предизборни материали във връзка с изборите от 11 и 18 май 1886 г. към населението на доскорошната „автономия“, като го наричат „румелийци“, описвайки извършените през последните месеци над тях „нечувани и неимоверни престъпления и злодеяния“. Хората на падналата от власт Народна партия пък в бившата Източна Румелия противопоставят пренебрежително и иронично Тракия на „шопите“ и „Шопландия“, видимо демонстрирайки интелектуалното превъзходство на Южна България в сравнение с района на столицата на Княжеството. Например по повод на опит да се създадяла Либерална партия в град Хасково, като се разчита на местни роми и турци, тъй като евреите и „гъркоманите“ не искали, „един гражданин“ пише до вестника: „Но каквото и да правят радикалите, ние от сега можем да им предскажем пълна несполука в нашата околия и даже в наший округ, защото тука не е като в Шопландия, нашето население не се мами вече лесно и не се плаши от цигански и бабаитски тупортий“. Макар и позовавайки се, че го пишело в статия на местния „Пловдив“ под заглавие „Града Пловдив“, все пак „Съединение“ създава впечатление за един политикански език: „Белки такова съединение искахме ний – шопето да богатеят, а ний тука да мрем от глад“.
След изборите на 11 и 18 май 1886 г. за попълване състава на вече общия парламент с депутати и южно от Балкана, от Чирпан пристигат оплаквания: „Правителството на Батемберга – четем във в. „Съединение“, – управлявано от каракачанина Каравелова, в желанието си да държи страната ни в постоянен терор и насилие е назначило на нашата (Чирпанска) околия един гладник шоп за околийски началник, който по своята надутост прилича на Саидаа, а по своите разпоряжения на Кърджали Емина“.
Почти в навечерието на преврата от 9 август 1886 г., - с който е свален от власт по желание на Русия, героя на Съединението и Сръбско-българската война княз Александър I - отново се прибягва до обозначаването на Княжеството със столица София като „Шопландия“. И този път на страниците на в. „Съединение“ можем да прочетем следното: „След като опропастиха страната ни с реквизиции и грабежи, след като отведоха конете и колата на конака и отнесоха архивите на управленията и мебелите им заедно със скъпите мебели и сребърни и златни прибори на Главния Управител, българското правителство е заповядало напоследък да се принесе в София и областната печатница...“. По този повод краткото съобщение във вестника завършва:
„Знай, г-н Каравелов, че тука не е Шопландия да си играеш както щеш. Твойт престиж и престижът на твой патрон у нас са нула“.
